Всички, които бяха работили по доклада, вече бяха съгласни, че фаталното рязко нарастване на мощността, унищожило реактора, е започнало с вкарването на прътите в активната зона. „По този начин чернобилската авария попада в стандартния модел на много тежки подобни инциденти в целия свят. Започва с постепенно натрупване на малки нарушения на правилата... те пораждат множество нежелани свойства и явления, които, взети поотделно, не изглеждат особено опасни, но накрая едно събитие, което в случая е било свързано със субективните действия на персонала, отключва проявлението на потенциално деструктивни и опасни характеристики на реактора.“47
Според Щейнберг първопричината на аварията е в проектантите на реактора, както и в секретността и в затворения кръг от порочна бюрокрация, която е позволила въвеждането му в експлоатация. Той заключава, че вече не е конструктивно да се търси вина и да се хвърлят обвинения върху „тези, които са окачили пушка на стената, знаейки, че е заредена, или върху онези, които, без да искат, са натиснали спусъка“.48
Но точно както преди пет години, бароните на атомната промишленост нямаха желание да установят истината.49 Кремълският министър на енергетиката не прие веднага заключенията в доклада на Щейнберг и вместо това разпореди да се започне ново разследване от нова комисия, в която влязоха същите хора, изготвили доклада за Виена през 1986 г. Под натиска на проектантите на реактора от НИКИЕТ обвиненията отново наклониха везните към операторите. Двама членове на комисията, избрани от Държавния борд за ядрена безопасност, си подадоха оставките в знак на протест, а техният ръководител отказа да си сложи подписа върху новия документ. Въпросът все още беше нерешен, когато през август 1991 г. Елцин и Горбачов проснаха по очи заговорниците в неуспешния опит за преврат и СССР пое своя последен път по нанадолнището, което водеше към неговата гибел.
Едва на следващата година, когато организацията на съветския екип за ядрена безопасност беше закрита, техните заключения бяха публикувани като допълнения към актуализираната версия на първоначалния доклад на МААЕ за чернобилската авария. В стремежа си да коригират неточностите на своето описание от 1986 г. на базата на постъпилата „нова информация“ експертите на МААЕ най-после разкриха истинския мащаб на укриването на техническите причини за трагедията: един дълъг низ от аварии в РБМК, опасен проект, нестабилност, както и начина, по който операторите са били заблудени за неговото поведение.50 Докладът описваше с най-големи технически и научни подробности присъщите проблеми, свързани с положителния паров коефициент на реактивност и фаталните последици от ефекта на „връхчето“ на контролните пръти.
Макар че комисията от МААЕ продължаваше да смята, че поведението на операторите от Чернобил е било „в много отношения [...] незадоволително“, тя призна, че първопричините за най-тежката ядрена катастрофа в човешката история не е била в операторите в контролната зала на Блок 4, а в проекта на реактора тип РБМК.51 Шест години след тяхното погребение в гробището в Митино докладът донякъде реабилитира репутацията на Александър Акимов, Леонид Топтунов и другите оператори, починали в Болница №6. Но вече по това време раздутите технически подробности в преработения доклад не привлякоха особено внимание извън научните среди.52 В Киев бившият заместник главен инженер Дятлов, все още неудовлетворен, продължаваше самотната си битка за оневиняване в пресата до самата си смърт от рак на костния мозък през декември 1995 г., когато навърши 64 години.53 През 2008 г., повече от две десетилетия след аварията, Акимов и Топтунов, заедно с дванайсет други инженери, електротехници и механици от персонала на централата, най-после получиха признание за своя героизъм през нощта на 26 април, когато президентът на Украйна Виктор Янукович удостои посмъртно всеки един от тях с украинския Орден за храброст, трета степен.54
ccv Отпечатъците за ръката на бронзовата фигура са взети от тези на вдовицата на Ходемчук Наталия (Наталия Ходемчук, интервю на автора, 2017).
ccvi Само 0,01% от оловото, хвърлено от вертолетите, е намерено в кориума (Sich, „Chornobyl Accident Revisited,“ 331).
ccvii Според изчисленията на Александър Сич 71% от 190,3 тона ураново гориво са изтекли от шахтата на реактора.
ccviii Според Сич топлината от радиоактивния разпад осигурява условия втвърденият кориум да остане горещ дори до 1991 г., пет години след аварията.