Когато през 2011 г. наближи 25-ата годишнина от катастрофата в Чернобил, украинското правителство се активизира с планове да превърне Забранената зона в туристическа атракция. „Зоната не е толкова страшна, колкото светът си мисли – каза една правителствена говорителка на английски репортер.15 – Ние искаме да работим с големи туроператори и да привличаме западни туристи, от които имаме голяма нужда.“ Властите вече не бяха против постепенното завръщане на хилядите селяни в техните родни домове в Зоната, където бяха решили да прекарат старините си в усамотение.ccxi Те бяха „коренното население на ядрения резерват“, които се хранеха с плодове и зеленчуци, отглеждани от самите тях. Специалистите, които работеха в Зоната, се страхуваха, че тази нова инициатива е прелюдия към отварянето ѝ към пълно повторно заселване, и това ги ужасяваше, особено Сергей Гашчак – защото той се надяваше Зоната да стане постоянен резерват за диви животни, в който лосовете и рисовете ще живеят незастрашени от ловци, – а Мусо и Молер, защото се страхуваха за дълготрайното здраве на населението, изложено на останалите в природната среда мутирали гени.
След четвърт век обаче колективната памет за най-опустошителната атомна катастрофа се беше притъпила и избледняла. На суровия фон на пълзящи нагоре цени на петрола и глобалното затопляне правителствата отново започнаха да обмислят използването на ядрената енергия. Първият договор за строителство на нова ядрена централа в САЩ след повече от 30 години вече беше в процес на сключване.16 В началото на март 2011 г. Украйна обяви, че планира изграждането на два нови реактора недалеч от Чернобил.17 Правителството в Киев все още чертаеше бъдещето на Забранената зона, когато на 11 март 2011 г. дойде новината за ядрената централа на токийската електрическа компания във Фукушима.
Катастрофата с трите реактора, построени от компанията „Дженерал Илектрик“ на североизточния бряг на о-в Хоншу, протече по вече известен начин, само че този път се предаваше на живо по телевизията: загубата на охладител беше довела до стопяване на реактора, опасно натрупване на водороден газ и няколко катастрофални експлозии. Нямаше загинали и ранени от прякото отделяне на радиация, но от района бяха евакуирани 300 000 души и той щеше да остане замърсен за десетилетия. В ранните етапи на аварийното прочистване беше станало ясно, че роботите не могат да работят в силно радиоактивната среда в сградите на централата. Изпратени бяха японски войници, за да свършат работа и да извоюват още една пирова победа на биороботите над технологията.
Аварията във Фукушима разби успокоителната илюзия, че катастрофата в Чернобил е рядко събитие, което се случва един път на милион години, като сложи край на ядреното възраждане в самия му зародиш. Японското правителство веднага спря останалите 48 ядрени реактора, а Германия затвори осем от 17-те си реактора, като публично обяви намерението си до 2022 г. да затвори и останалите и да премине към използване на възобновяема енергия. Всички съществуващи проекти за нови реактори в САЩ бяха спрени или отменени.
И все пак ядрената енергия издържа изпитанието.18 Повече от седем години след японската катастрофа в САЩ все още имаше сто лицензирани и действащи реактора, включително този в „Три Майл Айлънд“. Франция продължи да произвежда 75% от електричеството си в атомни централи, а неотдавна Китай се впусна в мащабно строителство на реактори, като в момента се изграждат 20 енергоблока, а 39 вече са въведени в експлоатация.19 Някои еколози твърдят, че човечеството не е в състояние да обърне гръб на възможностите, но и на опасностите, които крие мирният атом. Глобалната нужда от електричество се увеличава експоненциално. Според прогнозите към 2050 г. количеството на използваната електроенергия ще се удвои.20 Независимо от затвърждаващото се убеждение, че твърдото гориво е главната причина за климатичните промени, което налага да се стабилизират въглеродните емисии, въглищата все пак си остават най-разпространеният източник на енергия в света. Фините прахови частици от топлоелектрическите централи в САЩ ежегодно убиват над 13 000 души.21 В света всяка година умират три милиона души вследствие на замърсяването на въздуха от централите, използващи въглища и петрол. Дори само за да се сложи начало на овладяването на климатичните промени, всички допълнителни енергийни мощности, които светът ще трябва да създаде през следващите 35 години, трябва да са чисти, но нито вятърната, нито слънчевата, нито водноелектрическата или геотермалната енергия, нито някаква комбинация от тях имат капацитет да запълнят вакуума.22