Атомните централи не емитират въглероден диоксид и статистически са по-безопасни от всяка друга конкурентна енергийна промишленост, включително и вятърните турбини.23 Най-накрая, повече от 70 години след развитието на ядрената технология, инженерите разработиха приоритетно реактори за производство на електричество, а не за правене на бомби. По принцип тези реактори от четвърто поколение ще бъдат по-евтини, по-безопасни, по-малки, по-ефективни и по-малко замърсяващи от своите предшественици и може да се окажат носители на технология, която ще спаси света.24
По-малко от месец преди експлозията в реактор №4 през 1986 г. един екип от ядрени инженери от Националната лаборатория „Аргон Уест“ в щата Айдахо без много шум успя да покаже, че първият от тези реактори, интегралният бърз реактор, е безопасен дори при условията, които бяха разрушили „Три Майл Айлънд 2“, но щеше да се окаже фатален в Чернобил и Фукушима. Реакторът с течен флуорид и торий (ТФТР), една по-усъвършенствана версия, разработена от Националната лаборатория „Оукридж“ в Тенеси, използва торий за гориво.25 Торият е наличен в по-големи количества и по-трудно се преработва в материал за правене на уранови бомби. Освен това той гори по-ефективно в реактора и произвежда по-безопасни радиоактивни отпадъци с разпад стотици, а не десетки хиляди години. Реакторът ТФТР работи при атмосферно налягане и никога не достига критичност и поради това не изисква да се помещава в специална огромна сграда, която да го предпазва от аварии, свързани със загуба на охладител, или от експлозии. Той може да се изгради компактно, така че всеки стоманодобивен завод или малък град могат да имат свой собствен микрореактор, скрит под земята.
През 2015 г. основателят на „Майкрософт“ Бил Гейтс започна да финансира проекти, подобни на четвъртото поколение реактори, в стремежа да се създаде невъглероден енергиен източник за бъдещето.ccxii26 Преди това китайското правителство вече беше впрегнало 700 учени в една програма за построяване на първия в света индустриален ториев реактор като част от войната срещу замърсяването на околната среда. „Проблемът с въглищата е ясен – каза главният инженер на проекта. – Единственото решение е ядрената енергия.“27
Когато наближи 30-ата годишнина от аварията, Забранената зона беше отворена за редовни туристически обиколки от Киев и по всичко изглеждаше, че международната научна общност е постигнала окуражаващ консенсус по отношение на дълготрайното въздействие на чернобилската катастрофа върху здравето на хората. Съветските медицински архиви бяха непълни и компрометирани заради секретността и прикриването и затова мантията на научния авторитет относно катастрофата премина върху многобройни неправителствени организации, действащи под егидата на ООН. С всяка следваща петилетка след аварията Световната здравна организация, Научната комисия за проучване на въздействието на атомната радиация към ООН и Международната агенция за атомна енергия вървяха заедно към едно и също заключение: пораженията от чернобилската авария върху общественото здраве „не са се оказали толкова съществени, колкото са били първоначалните опасения“.28
Чернобилският форум, една изследователска група към ООН, работеща в сътрудничество с правителствата на Украйна, Беларус и Русия, изчисли, че към 2005 г. около 4000 души, които са били деца по време на аварията, са развили рак на щитовидната жлеза, причинен от йод-131 от реактора, и това е довело до 9 смъртни случая.29 Според пресмятанията им около 5000 ракови заболявания с летален изход може да се развият в най-замърсените райони на бившия Съветски съюз вследствие на радиацията след инцидента, което прави евентуално още 25 000 злокачествени заболявания в Европа като цяло. Според изследователите от ООН за население, надхвърлящо 5 милиона жители, живеещи в засегнатите територии, този брой едва ли може да се смята за статистически значим. За тях по-голямата част от заболяванията в радиоактивната зона се дължат на психологически фактори – на един „парализиращ фатализъм“, който е най-новото въплъщение на съветската „радиофобия“.30 Десет години по-късно, в един следващ доклад, СЗО отбелязва, че откритата наскоро тенденция за разпространение на катаракта у ликвидаторите е довела до снижаване на допустимата доза радиация за работещите в ядрени централи от Международната комисия за радиологична защита.31 Докладът отбелязва също увеличение на сърдечносъдови заболявания сред ликвидаторите, които са били облъчени с хронична нискодозова радиация, макар че това може да е в резултат на действието и на други фактори, например непълноценна храна, обездвижване и стрес.