Като ново свидетелство за силата на гигантоманията завършената конструкция компенсираше липсата на елегантност с огромния си обем, носеше естетиката на самолетен хангар и напомняше търговски мол в края на града. В Москва архитектите на първия саркофаг ѝ се подиграваха и твърдяха, че е една абсурдна измислица.44 Но ако проработеше, както беше замислен, проектът щеше да запечата развалините на реактор №4 напълно безопасно за още сто години.
– Ние затворихме една рана, една ядрена рана, която принадлежи на всички нас – каза Ханс Бликс на множеството.45
Новата сграда щеше да служи и като паметник на последното място за отдих на Валерий Ходемчук – един радиоактивен мавзолей, който щеше да напомня на бъдните поколения за първата жертва на катастрофата.
Около тленните му останки инженерите са надяваха, че „Новото безопасно укритие“ ще създаде сигурно пространство, в което останките на стопеното ядро на реактор №4 можеха най-после окончателно да се демонтират. Но дори когато срокът за завършване на конструкцията наближи, никой не беше сигурен как точно това ще се извърши. Един ядрен експерт ветеран се страхуваше, че дори сега, повече от трийсет години след началото на аварията, нито хората, нито машините можеха да работят в толкова враждебна среда.46
ccx Към 2017 г. изследователи, работещи с Националния институт за изследване на рака в САЩ, започват геномно проучване на дългосрочното въздействие на радиацията върху малка извадка от населението, засегнато от аварията. Д-р Киохико Мабучи, завеждащ изследователско звено за проучване на Чернобил, Национален институт за изследване на ракови заболявания, интервю на автора, септември 2018.
ccxi Тези незаконни заселници започват да се връщат в горите около централата почти веднага след принудителната евакуация от 30-километровата зона, използвайки същите пътища, по които много хора са бягали от нацистите по време на Великата отечествена война. През 1988 г. Министерството на вътрешните работи съобщава за 980 души, които вече са се върнали; 113 изобщо не напускат домовете си според един доклад на МВД, цитиран в: Anton Borodavka, Faces of Chernobyl, 2013, 19. Бородавка приписва израза „аборигени на ядрения резерват“ на видната украинска поетеса Лина Костенко (Faces of Chernobyl, 12).
ccxii Бил Гейтс е един от спонсорите на TerraPower и финансира изследванията на реактори от 4-то поколение, т.нар. пътуваща вълна.
Епилог
Анатолий Александров се пенсионира като председател на съветската Академия на науките през октомври 1986 г., а като директор на института „Курчатов“ – в началото на 1988 г., но продължава да работи там до смъртта си през февруари 1994 г. на деветдесетгодишна възраст.1 Той никога не поема отговорност за експлозията в реактор №4 и в едно интервю, дадено малко преди да почине, Александров продължава да вини операторите за случилото се. „Караш кола, въртиш кормилото в обратната посока – ето ти катастрофа! – казва той. – Моторът ли е виновен? Или конструкторът на колата? Всеки ще каже: „Виновен е неопитният шофьор.“
Генерал-майор Николай Антошкин е преместен в Москва през 1989 г., повишен в чин генерал-полковник и впоследствие основава първия руски отбор по аеробатика.2 Той е командир на предните военновъздушни части на Руската федерация и ръководи въздушните операции по време на войната в Чечня. Излиза в запаса на военновъздушните сили през 1988 г., а през 2002 г. става председател на Дружеството на героите на СССР. През 2014 г. Антошкин е избран за депутат в Руската дума като член на управляващата партия „Единна Русия“.
Ханс Бликс се пенсионира като Генерален директор на Международната агенция за атомна енергия през 1997 г. Три години по-късно е поканен да оглави Комисията по мониторинг, верификация и инспекция към ООН за контрол на спазването от Ирак на задълженията му да се освободи от оръжията си за масово унищожение. През февруари 2003 г. неговата Комисия констатира, че в Ирак няма такова оръжие. Въпреки това през следващия месец в страната нахлуват 125 000 войници начело със САЩ. Скоро след това Бликс напуска завинаги ООН.