Лев Бочаров, главен инженер на третата смяна на УС-605 на Средмаш, докладва за целостта на саркофага до разпадането на СССР. През 1996 г. става член на руска група, която представя на президента на Украйна свои собствени планове за изграждането на нова конструкция, но те са отхвърлени в полза на европейските предложения. Двайсет години по-късно, на 81-годишна възраст, той е все така жизнен и живее със съпругата си в голяма къща, проектирана от самия него, в Звенигород на запад от Москва.
Александър Боровой продължава да контролира проучванията и мониторинга на саркофага почти 20 години след аварията и открива почти 5% от липсващото гориво в корпуса.3 Той допринася за разработването на първоначалния проект на „Новото безопасно укритие“ и оттогава се занимава с каталогизиране и запазване на документалния архив и практическите уроци от Чернобил.
След разпускането на Градския съвет в Припят Александър Есаулов се премества в ново жилище в киевското предградие Ирпин и впоследствие си намира работа в администрацията на украинската енергийна промишленост. Става писател и оттогава е публикувал 27 книги, много от които са приключенски истории за деца. Той все още държи на бюрото си официалния печат на кметството на Припят и в свободното си време понякога води чуждестранни туристи на обиколки в изоставения град.
В годините след аварията д-р Робърт Гейл посещава неколкократно Москва и Киев и става известна фигура в целия Съветски съюз. През 1988 г. публикува мемоари, посветени на преживяванията си, озаглавени „Последно предупреждение“, които са екранизирани в телевизионен филм с участието на Джон Войт като Гейл и Джейсън Робъртс като Арманд Хамър. Като международно известен експерт по оказване на медицинска помощ след ядрени катастрофи, той посещава местата, където са станали големи радиационни аварии, включително Гояния в Бразилия през 1987 г. и Фукушима в Япония през 2011 г.
Михаил Горбачов
След падането си от власт учредява благотворителна фондация и мозъчен тръст със седалище в Москва и се опитва да запази влиянието си в руската политика.4 През 1996 г. се кандидатира за президент на Руската федерация, но получава по-малко от 1% от гласовете. По-късно изказва твърдението, че именно експлозията в реактор №4, а не неуспешните му реформи, са ускорили разпадането на Съветския съюз, който той така отчаяно се е борил да запази. През април 2006 г. пише:
Стопяването на ядрения реактор в Чернобил точно през този месец преди двайсет години в много по-голяма степен от моята перестройка вероятно беше истинската причина за разпадането на СССР след пет години. Чернобилската катастрофа беше наистина повратен момент: имаше една епоха преди бедствието и друга, много различна, която последва.
Д-р Ангелина Гускова публикува редица трудове, свързани с наблюденията ѝ по време на лечението на пациенти в Болница №6, и изнася лекции пред служители на ядрени електроцентрали из цяла Русия, посветени на уроците от аварията.5 През целия си живот остава защитник на производството на ядрена електроенергия и продължава да работи в Медицинския център „Бурнасян“ до смъртта си през 2015 г. на деветдесет и една годишна възраст.
След като приключва службата си в Забранената зона, Александър Логачов започва да търси подкрепа, за да получи командването на 427-ми механизиран полк на Гражданската отбрана на предната линия на аварията, призната от Москва. През 1987 г. е приет лично от Михаил и Раиса Горбачови, за да изложи своето искане. В последна сметка 64 членове на полка са удостоени с медали и награди, но след срещата с Генералния секретар Логачов получава заповед за незабавно преместване в Сибир. Демобилизиран е от съветските въоръжени сили през 1989 г. и понастоящем практикува алтернативна медицина.
Вениамин Прианичников умира на 70-годишна възраст през май 2014 г. в Киев от усложнения вследствие на рак на стомаха.
Мария Проценко все още преподава изкуство, дизайн и архитектура в Киев. Всяка година на 26 април тя си слага медала, който е получила като ликвидатор, и оставя цветя на Паметника на загиналите в аварията. После изнася лекции и отговаря на въпроси на студентите, свързани със спомените ѝ от катастрофата и нейните последици. Не се е връщала в Припят повече от трийсет години.