Клиф Робинсън напуска работа в лабораторията на ядрената централа във Форсмарк през есента на 1986 г. Следващата година се занимава с изследвания на радиоактивния дъжд, който вали в Швеция същата пролет, във връзка с доктората си, но впоследствие става гимназиален учител по физика в Упсала, където живее и до днес.
Министър-председателят Николай Рижков постепенно се разграничава от Горбачов по въпросите на развитието на съветските икономически реформи и в края на 1990 г. получава инфаркт.6 През следващите години губи от Елцин като кандидат за първи президент на Руската федерация и започва да работи за възстановяването на СССР и плановата икономика. През 2014 г., когато е на 84 години, Рижков е критикуван от американското правителство за ролята му в присъединяването на Крим от Русия.
Борис Шчербина продължава да контролира ликвидирането на последиците от чернобилската авария до декември 1988 г., когато Горбачов го изпраща в Армения като ръководител на нова комисия за организиране на спешна помощ след опустошителното земетресение, при което загиват 25 000 души.7 Когато Шчербина пристига в Армения, радиацията, с която е бил облъчен в Чернобил, е увредила тежко здравето му, а напрежението във връзка с овладяването на новата криза се оказва прекалено голямо. Шест месеца по-късно той е освободен от задълженията си в Съвета на министрите и умира през август на 70-годишна възраст.
Владимир Шчербицки остава яростен противник на Гласността и зараждането на украинския национализъм и участва във властта години наред след аварията.8 През септември 1989 г. най-накрая е освободен от Политбюро от Горбачов и предава властта като партиен ръководител на Украйна на своя заместник, обявявайки, че се оттегля. Грохнал и с влошено здраве, той умира година по-късно, на 16 февруари 1990 г., на 71-годишна възраст. През април 1993 г. след едногодишно разследване Върховната прокуратура на Украйна обявява, че Шчербицки, заедно с висшите си министри, умишлено е скрил истината за чернобилската авария и последвалото повишаване на радиационните нива и не е изпълнил задължението си да защити населението на републиката. Поради смъртта на Шчербицки и изтичането на давността на обвиненията делото – нищо повече от политически театър – е прекратено още преди да започне.
Украинският министър на енергетиката Виталий Скляров бързо се приспособява към постсъветския свят и става пламенен защитник на приватизацията на държавните енергийни съоръжения, но е против строителството на нови атомни централи по икономически и екологични съображения.9 През 1993 г., след повече от трийсет години във властта, той подава оставка като министър и е назначен за съветник на тогавашния министър-председател Виталий Масол. През няколкото дни работа в Забранената зона той поема доза от 80 бер, но на осемдесет години е все още в добро здраве и продължава да прекарва времето си в бившата си държавна дача в Конча-Заспа.
След принудително пенсиониране Ефим Славски прекарва остатъка от дните си в разкошен апартамент в Москва, като постепенно оглушава сред спомени за десетилетията във властта. Гневен свидетел на разпадането на политическата система, на която посвещава живота си, умира на 93-годишна възраст през ноември 1991 г.
Борис Столярчук оцелява след радиационното облъчване в Контролна зала №4 в нощта на аварията и се връща на работа в ядрената промишленост. През 2017 г. е определен за и.д. директор на украинската Държавна инспекция за ядрено регулиране.
След лечение на левкемия в Болница №6, причинена от радиационно облъчване, генерал Николай Тараканов се връща на работа в органите за справяне с бедствия и аварии и посещава мястото на земетресението в Армения през 1988 г.10 В болницата започва да пише поезия, публикува 30 книги и прави обиколка на Съединените щати, като изнася лекции за работата си в Забранената зона и за продължаващите рискове от ядрени аварии. През 2016 г. навършва 82 години и обявява, че последната му книга ще бъде биография на Владимир Путин, озаглавена „Върховният главнокомандващ“.
Владимир Усатенко използва 1400-те рубли, които получава като възнаграждение за шестмесечната си работа като ликвидатор в Специалната зона, за да си купи първия си цветен телевизор.11 През 1990 г. е избран за член на украинския парламент и назначен за председател на подкомисия по научни, социални и правни въпроси, свързани с аварията и ядрената енергетика в Украйна.