След самоубийството на Валерий Легасов и пенсионирането на Анатолий Александров през 1988 г. академик Евгений Велихов е назначен за директор на института „Курчатов“. През 1992 г. става президент на организацията и оглавява руското участие в многонационалния проект ITER за разработване на експериментален термоядрен реактор. През 2001 г. президентът Путин го назначава да ръководи руското участие в една международна инициатива за разработване на нови технологии в областта на ядрената енергия, предложена от Путин на срещата на най-високо равнище „Милениум“ на ООН.
Следователят Сергей Янковски не присъства на процеса срещу шестимата мъже, макар че допринася за повдигане на обвиненията срещу тях, свързани с ролята им при възникване на аварията, и се връща към рутинните си разследвания на убийства и корупция.12 През 1995 г. е преместен на работа в Украинската Рада и започва кампания за връщане на 57-те тома материали от разследването на чернобилската авария от Москва в Киев. Когато осем години по-късно напуска работа, кашоните с документи и магнетофонни записи остават в мазето на руския Върховен съд, все още с гриф „Строго секретно“. През пролетта на 2017 г. той е на 61 години и се възстановява от неотдавнашна болест в санаториум в Киев. „В тези досиета има толкова неща, които никой никога няма да узнае“, казва той.
Наталия Ювченко живее и работи в Москва, близо до сина си Кирил, неговата съпруга и тримата си внуци.
След като изпомпва водата от подземието на Блок 4, капитан Пьотр Зборовски, „Лоса“, е повишен в чин майор. Удостоен е с Ордена на червената звезда с надпис, който гласи: „За усвояване на ново оборудване и оръжие“.13 През 1993 г. е преместен в запаса на Гражданската отбрана, а след това работи като портиер и охранител. Постепенно губи пословичната си физическа сила, получава периодични припадъци, а костите му стават чупливи. Умира през 2007 г. на 55-годишна възраст.
Благодарности
Първоначалната идея за това начинание възникна преди много години, когато като тийнейджър следях тази история в новините, а десетилетия по-късно се върнах отново към нея като сътрудник в списания. През цялото това време получавах неоценима помощ от приятели и колеги от целия свят. Написването на книгата стана възможно заради вдъхновението, което получих от срещите си с мъжете и жените, чийто живот се беше променил от експлозията в реактор №4, и които се съгласиха да споделят с мене разказите си за времето в Припят, централата, Чернобил и в другите атомни градове и съоръжения в СССР. След първата ми среща с Александър и Наталия Ювченко в един сив и мрачен следобед в Москва съм гостувал в домовете на хора, които ме приемаха с голяма любезност, гостоприемство и търпение дори когато обсъждахме най-мъчителните събития. Благодарен съм на всички тях, задето приеха да ги разпита един външен човек и чужденец, за да могат преживяванията им да станат по-широко достояние. Искам също така да благодаря на Анна Королевска за това, че ми помогна да вляза във връзка с много от свидетелите на трагедията, както и на Елена Козлова, Том Ласика, Мария Проценко и Николай Щейнберг, които пък ми дадоха жизненоважни напътствия и ми осигуриха запознанства, без които нямаше да успея да направя точна възстановка на случилото се.
Първите ми репортажи от Чернобил станаха възможни благодарение на редакторите в „Обзървър“ Алън Дженкинс и Иън Тъкър. След разгорещени спорове те се съгласиха да ми гласуват доверие, като ми дадоха един дебел плик с твърда валута и ме изпратиха на първото ми пътуване в Русия и Украйна. По-късно редакторите ми от списание „Уайърд“ в Лондон и Сан Франциско ми помогнаха да направя следващи набези в Забранената зона, след всеки един от които бях готов да се закълна, че ми е последен. Когато започнах да правя репортажи за самата книга, имах щастието да се възползвам от съветите на Пиърс Пол Рийд, който щедро ми отдели от времето си и силно ме окуражи. От Наталия Ленци, Андрей Сливка, Мики Лачман, Фиона Кушли и Мот Макалестър получих ценни практически съвети как да се оправя в страните от бившия Съветски съюз.
Катя Бачко, Питър Канби, Дейвид Кортава, Тали Удуърд, Джошуа Яфа и Полина Синовец – всички те ме насочиха към забележителните рускоговорещи изследователи и проверители на факти, които съм споменал другаде. Евгения Буцка, Антон Повар и Генадий Милиневски ми помогнаха да изследвам иначе недостъпни зони в Припят, ЧАЕЦ и Забранената зона и това беше извънредно важно за историята в моята книга. Искам също да благодаря на Андреа Гало, Ина Лобанова-Хийсли, Майкъл Уилсън, Майкъл Д. Купър и Гунар Бергдал за помощта им през цялото време.