През годините, когато изпращах репортажите си от Украйна, съм имал много незабравими преживявания, но тук бих искал специално да благодаря на Роман Шумейко за неговия безспорно легендарен пловccxiii и чудесната вечер с много пиене край езерото. А по-близо до вкъщи дължа благодарност на Роуз Джордж, Крег Уилямс, Джеймс и Ана Фрийдман, Юдиджит Батарчарджи, Брендън Кърнър, Джули Сатоу, Тед Коновър, Евън Ратлиф, Ник Томсън и Кийт Гесен за ценните им съвети и подкрепа.
Ихор Кулик и служителите от украинския Институт за национална памет, както и Крисчън Остерман и изследователите от Проекта за изучаване на Студената война в центъра „Уилсън“, всички те ми помогнаха да намеря и преведа много ключови документи в Украйна; Мелани Локей и служителите на Обществената библиотека в Ню Йорк ми осигуриха достъп до материали, които иначе никога нямаше да попаднат в ръцете ми, нито пък щях да имам привилегията и удоволствието да работя на спокойствие и тишина в зала „Алън“.
През целия дълъг процес на превръщане на една първоначална идея в книга аз можех да разчитам на деликатните и уравновесени напътствия на моя агент Едуард Орлоф. Искам също така да благодаря на Милисънт Бенет, Хенри Вайнс, Мишел Кроуз и Скот Рудин, които отрано повярваха в смисъла на моя проект. В издателската компания „Саймън и Шустър“ Йон Карп и Бен Лоунън от самото начало споделяха ентусиазма ми по отношение на тази история, направиха взискателни коментари върху ръкописа, а накрая му дадоха чудесно заглавие. Амар Деол умело ме преведе през объркващата логистика на публикуването на ръкописа, а Кейли Хофман, Филип Баш и Джош Коен ме спасиха от многобройни печатни и същински грешки.
Много съм задължен на Кати Мума, Роб Голдстън, Франк фон Кипел и Александър Сич, които ми обясниха сложната материя на атомната физика и ядреното инженерство и редактираха онези части на ръкописа, които се занимават с проектирането и недостатъците на реактора тип РБМК-1000. Тимъти Йоргенсен прояви и щедрост, и търпение, като ми помогна да разбера научните постановки и терминологията на радиологията и радиационната медицина. Всички грешки и свръхопростителства са изцяло мое дело.
За това, че запазих разсъдъка си, след като най-накрая се намерих на„Джей Стрийт“, за да напъхам моите камари от материали в една-единствена книга, бих искал да благодаря на Крис Хийт, Лорън Хилгърс, Нейтън Торнбърг и добрите хора от издателската компания „Roads and Kingdoms“.
А на всичките приятели, които изтърпяха дългите ми странствания, докато правех репортажи за книгата, като ми отстъпваха своите канапета, матраци и стаи за гости, за да ме приютят – Тоби Еймис, Андрю Маршал, Пег Роз, Том Корби; Дейвид Кийпс, Иън Тъкър, Майкъл Одел, Дан Крейн, Кейт и Джон, Мики и Лиза, Рупър, Джули, Сорен и Нанси; Мат, Пернила и Хари – благодаря ви! Приемете закъснелите ми извинения, че не почиствах достатъчно след себе си.
Но най-вече съм благодарен на моя най-откровен критик и неуморна мажоретка Ванеса Мобли и на дъщеря ни Исла за тяхната любов и тактичност през всичките тия години на дълги отсъствия, безкрайни редакции, както и за това, че трябваше да се прибират в апартамента ни, като минават през антре, застрашително натъпкано с потенциално радиоактивни обувки и купища книги за съветската икономика. Нямаше да стигна дотук без вас.
Ню Йорк, септември 2018 г.
ccxiii Вкусно ястие с ориз, месо и подправки. – Б.пр.
Бележка на автора
Това е историческа книга, но в нея има много материал от репортажи. Когато възпроизвеждах непосредствените преживявания по време на катастрофата, аз разчитах на интервюта с очевидци, които започнах да правя през 2006 г., както и на публикувани разкази в първо лице и разсекретени съветски документи. Това нямаше да е възможно без всеотдайната помощ на някои отлични преводачи, посредници и изследователи. Сред тях са Олга Тикуш, Миша Сметник, Анна Сорокин и Артемис Давлеев в Русия; Алекс Ливотка, Остап Здоровило, Наталия Макеси, Тетяна Водяницка и Дмитро Чумак в Украйна. В Ню Йорк Джеймс Апел посвети много месеци в проследяване на труднооткриваеми източници и превод на документи и кореспонденция. Анна Кордунски се зае с проверката на фактите в ръкописа и се прояви като неуморен и самоотвержен сътрудник, като се започне от техническите подробности и се стигне до някои тънкости на руската етимология.
Но книгата изобщо нямаше да я има без експертизата и подкрепата на Тарас Шумейко. В продължение на дванайсет години Тарас беше моят водач и втори репортер при посещения на оцелели от катастрофата в провинциални градове и затрупани от сняг села, на международни конференции, както и в Забранената зона. Той ми помогна да издиря много от мъжете и жените, чиито свидетелски показания бяха изключително важни за моя разказ. Той очароваше и придумваше недружелюбните ветерани и архивисти, измъкваше документи и правеше интервюта, които бяха от основно значение за тази история.