Инцидентът се отрази лошо на имиджа на Съединените щати, но новината за аварията в „Три Майл Айлънд“ беше цензурирана в Съветския съюз от страх да не се опетни безукорната репутация на мирния атом.73 Официално съветската преса обясни инцидента със слабостите на капитализма.74Академик Валерий Легасов, първият заместник-директор на института „Курчатов“, публикува статия, в която изтъкваше, че случилото се в „Три Майл Айлънд“ не се отнася за съветската атомна индустрия, защото съветските оператори са много по-добре обучени и стандартите за безопасност при тях са по-високи от американските.xlviii75 Неофициално обаче съветските физици започнаха да анализират вероятността от тежки аварии в атомните електроцентрали и внимателно оглеждаха съществуващите разпоредби за безопасност.xlix76 Но нито Средмаш, нито НИКИЕТ направиха нещо, за да приведат реактора РБМК в съответствие с новите правила.77
През януари 1986 г. новият брой на „Съветски живот“, едно лъскаво списание на английски език, наподобяващо американското заглавие, но издавано от съветското посолство в САЩ, отреди централно място на Чернобилската АЕЦ в един доклад от 10 страници, посветен на чудесата на ядрената енергия.78 В отделен раздел бяха публикувани интервюта с жители на Припят, града „Роден от атома“, както и цветни фотографии на централата и на усмихнати нейни служители. Легасов беше съавтор на друго есе, в което се хвалеше, че „през трийсетте години след откриването на първата съветска атомна електроцентрала не е имало нито един случай, при който персоналът на централата или живеещите в близост до нея да са били сериозно заплашени от нарушаване на нормалната работа на реактора, което би довело до замърсяване на въздуха, водата или почвата“79.
В отделно интервю украинският министър на енергетиката и електрификацията Виталий Скляров увери читателите, че вероятността за стопяване на реактора в централата е едно на 10 000 години.80
xxxvi Намаляване на разходите за производството на единица продукция в резултат на увеличаване на производството. – Б.пр.
xxxvii Aлександър Сич отбелязва, че типичното ядро на 1300-мегаватов реактор тип ВВЕР, който се използвал на Запад, било с диаметър 3,4 м и височина 4,3 м.
xxxviii Физикът бил Владимир Волков.
xxxix Този експерт бил Иван Жежерун, също от института „Курчатов“.
xl По това време служителите на Средмаш още не били решили какъв тип реактор да построят на второто място. Обсъждали три възможности: графитен модел с газово охлаждане, известен като РК-1000, ВВЕР и РБМК. Отначало отхвърлили РБМК като технически и икономически най-лош. Вместо него избрали най-модерния, най-безопасния газоохлаждащ РК-1000. Към средата на 1969 г. амбициозните планове на Москва в областта на ядрената енергетика вече ставали трудни за осъществяване, а времето било скъпо. Средмаш стигнало до извода, че независимо от някои негови ограничения водо-графитният колос може да се произведе по-бързо от по-усъвършенствания модел с газово охлаждане. Променило решението си и в края на краищата се спряло на РБМК. Шест месеца по-късно, в началото на новото десетилетие, Виктор Брюханов бил извикан в Министерството на енергетиката и електрификацията в Москва и получил указания да построи два реактора тип РБМК-1000 в Чернобилската АЕЦ. (International Atomic Energy Agency, INSAG–7, 32–33; Schmid, Producing Power, 120–25).
xli Блок 1 в Ленинградската АЕЦ достигнал пълна мощност единайсет месеца след пускането си на 1 ноември 1974 г.
xlii Според документацията първоначалният проект на РБМК предвиждал 7-метрови контролни пръти със 7-метров абсорбер и дисплейсър, които при спускане трябвало напълно да обхванат ядрото от горе до долу; 68 от тях трябвало да бъдат от системата за аварийна безопасност (САБ). Но в окончателния проект нито един от прътите не бил достатъчно дълъг, за да обхване цялата дължина на ядрото. Вместо 68 пръти в САБ щяло да има само 21. При второто поколение реактори тип РБМК прътите се увеличили на 24, а общият брой на прътите станал 211.