Но те не го направиха.
По-късно щяха да се появят доста противоречиви разкази за това какво точно се е случило след това. Дятлов щеше да твърди, че когато за първи път мощността е спаднала, той не е бил в контролната зала, макар че невинаги можеше да си спомни точно по каква причина, и затова не е дал никакви нареждания на операторите на пулта на старши инженера по управлението през следващите критични минути.lx44
Спомените на другите щяха да бъдат доста различни.lxi45 Според Топтунов Дятлов не само че е бил свидетел на падането на мощността, но вбесен, му казал да издърпа още контролни пръти от реактора, за да увеличи мощността. Топтунов знаел, че ако направи това, реактивността със сигурност ще се увеличи, но ядрото ще стане опасно неуправляемо. Затова отказал да изпълни нареждането на Дятлов.
– Няма да вдигам мощността! – казал той.46
Тогава Дятлов го заплашил: ако не изпълни заповедите, заместник главният инженер просто ще намери някой друг на негово място, който ще се подчини. Началникът на предишната смяна, Юрий Трегуб, който беше останал, за да наблюдава теста, беше достатъчно квалифициран, за да управлява панела, а и беше там подръка. Топтунов знаеше, че такова неподчинение от негова страна би означавало край на кариерата му в едно от най-престижните съоръжения на съветската ядрена индустрия, да не говорим за удобния му живот в Припят, който едва беше започнал.
Междувременно реакторът продължаваше да се пълни с отровния ксенон-135, който проникваше все по-дълбоко и по-плътно в ямата на отрицателната реактивност. Накрая, след шест дълги минути от началото на падането на мощността, Топтунов се подчини на нарежданията на Дятлов от страх, че ще загуби работата си. Заместник главният инженер се отдръпна от конзолата, бършейки потта от челото си, и се върна на мястото си в центъра на залата.47
Съживяването на един отровен реактор обаче не е лесна работа. Отначало Топтунов се мъчеше да намери подходящия баланс при ръчното изтегляне на контролните пръти. Трегуб стоеше зад него и забеляза, че младият оператор ги вдига неравномерно от третия и четвъртия квадрант на ядрото. Мощността продължи да се задържа около нулата.
– Защо дърпаш така неравномерно? – попита инженерът ветеран. – Трябва да дръпнеш оттук.48
Трегуб започна да му подсказва кои пръти да избере. Докато бутоните на контролния панел тракаха под дясната ръка на Топтунов, лявата дърпаше ръчката. Атмосферата в контролната зала отново стана напрегната. Трегуб стоя до Топтунов в продължение на двайсет минути и двамата заедно успяха да подмамят реактора да покачи мощността си до 200 мегавата. Но повече от това не можаха да направят. Отравянето от ксенон продължи да гълта позитивни неутрони вътре ядрото, а контролните пръти не можеха да ги извадят. Повече от стотина от тях вече бяха на горната граница на ограничителите си.
Към 1 ч. след полунощ Топтунов и Трегуб вече бяха успели да върнат реактора от ръба на случайно затваряне.49 За да постигнат това, бяха издърпали еквивалента на 203 от 211-те контролни пръти от ядрото на реактора. Изваждането на такъв голям брой пръти без разрешение на главния инженер беше забранено. Но инженерите знаеха, че компютърната система, която следи броя на прътите в активната зона – операционната граница на реактивност, – не беше винаги точна, и затова не бяха наясно колко е важна за безопасната работа на реактора.50 Никой не подозираше, че едновременното повторно вкарване на толкова много пръти в ядрото може да направи реактора неуправляем. В тееози момент единственото нещо, което трябваше да се направи, за да се предотврати катастрофата, беше внимателно да се стабилизира реакторът и след това контролирано да се затвори.
Сега обаче се задействаха още две от гигантските циркулационни помпи, свързани с реактора, въпреки че тази част от първоначалната програма на теста, а именно включването на допълнителните помпи, изобщо не беше предвидена при такава ниска мощност. Вкарвайки още охлаждаща вода в ядрото, операторите нарушиха още повече крехкото равновесие на реактивността, водното налягане и съдържанието на парата в реактора. Двайсет и седем годишният Борис Столярчук, старши инженер по управлението на енергоблока, управляваше помпената система от своя контролен пост и се мъчеше да коригира водните нива в барабан-сепараторите, докато помпите бумтяха с максимален капацитет и всяка секунда вкарваха в реактора по 15 куб. м охладител под високо налягане.51 Притокът на водата абсорбираше нарастващото количество неутрони в ядрото, намаляваше реактивността, а автоматичната регулационна система на реактора компенсираше, като оттегляше още контролни пръти.52 Няколко секунди по-късно водата се движеше толкова бързо в охладителния контур, че навлизаше в ядрото почти кипяща и се превръщаше в пара. Това правеше реактора уязвим към положителен мощностен коефициент на реактивност при най-малкото увеличение на мощността.53