Вече беше настъпил моментът за спиране на генераторите. Някои от операторите бяха явно изнервени.54 Но Анатолий Дятлов беше спокоен. Тестът щеше да продължи независимо от протокола на експеримента или от угризенията на подчинените му. Десет души стояха в готовност до пултовете и панелите в Контролна зала №4, вперили поглед в уредите.55 Дятлов се обърна към Акимов:
– Какво чакаш? – попита той.56
Беше 1:22 ч. след полунощ.
Симулирането на ефектите от пълно спиране на мощността върху един блок в Чернобилската АЕЦ беше измамно прост процес и мнозина от контролната зала погрешно смятаха теста за намаляване на мощността като работа за електротехниците.57 Ролята на реактора изглеждаше второстепенна. Програмата на този тест дублираше почти изцяло онази, която се изпълни в Блок 3 през 1984 г.58 Тя не беше успяла да доведе до желаните резултати и да поддържа циркулацията на помпите, но все пак премина без инциденти. Главният инженер Николай Фомин лично беше разпоредил провеждането на теста без разрешение отгоре и сега не виждаше причина да се държи другояче.59 Той не уведоми Държавната комисия за ядрена безопасност, НИКИЕТ или специалистите от института „Курчатов“ в Москва за своите планове. Дори не си направи труда да каже на директора Брюханов, че такъв тест се провежда.
Окуражен от предишния си опит, Фомин направи две важни промени в новия тест: този път всичките основни циркулационни помпи щяха да се свържат с реактора и да увеличат количеството вода, която щеше да премине през първичната верига по време на намаляването.60 Той също така беше поръчал специално оборудване – една електрическа кутия, която трябваше да се включи към веригата на контролния панел за теста и това щеше да възпроизведе ефектите от проектно базирана авария при натискане на един бутон. Новата програма на теста, направена месец по-рано от ръководителя на екипа електроинженери от Донецк, Генадий Метленко, и одобрена от Фомин и Дятлов през април, изглеждаше ясна.61
Най-напред операторите щяха да прекъснат притока на пара от реактора към турбината и тя щеше да забави въртенето си. В същия момент те щяха да натиснат и бутона за проектно базирана авария. Това щеше да изпрати сигнал до системите за безопасност на реактора, че цялото външно захранване на централата е прекъснато, а това пък трябваше да задейства един авариен дизелов генератор и да свърже спирачния механизъм на турбина №8 към главните циркулационни помпи. Ако всичко вървеше добре, електрическият ток, произведен от въртящата се по инерция турбина, щеше да поддържа помпите, докато дизеловият генератор поеме. Техниците очакваха, че експериментът ще трае по-малко от минута. Щеше да започне с нареждане от Метленко, който щеше да запише резултатите с осцилоскоп, а щеше да завърши с изключване на реактора от операторите, които трябваше да са задействали системата АЗ-5 за пълно аварийно затваряне.
Към 1:23 ч. Леонид Топтунов, стоящ на пулта в контролната зала, беше успешно стабилизирал реактора на мощност 200 мегавата. Дятлов, Акимов и Метленко бяха застанали в центъра на залата, очаквайки настъпването на момента. Горе на кота +12,5 в подобната на пещера триетажна помпена зала, разположена по протежението на реакторния цилиндър, старши операторът на охладителната помпа Валерий Ходемчук стоеше на мястото си, погълнат от гръмовното бумтене на осемте циркулационни помпи, които работеха едновременно.62 На дъното на ядрото на реактора водата под налягане вече влизаше във входните клапани при температура, малко по-ниска от точката на кипене. Точно над тях 164 от 211-те контролни пръти бяха изтеглени до горната граница на ограничителите.63 Реакторът беше пистолет с освободен ударник. Оставаше някой да натисне спусъка. Няколко секунди по-късно Метленко даде команда: „Включи осцилоскопа!“64
На пулта за турбината старши операторът за управление Игор Кершенбаум затвори турбинните пароосвобождаващи клапани. След секунди някакъв инженер натисна бутона за проектно базирана авария. Александър Акимов гледаше как стрелката на тахометъра, измерващ скоростта на турбина №8, пада, а четирите главни циркулационни помпи започват да отслабват. В контролната зала беше спокойно и тихо. Скоро всичко щеше да приключи. Вътре в реактора охлаждащата вода, която минаваше през горивните канали, забави хода си и започна да загрява.65 Дълбоко в долната част на ядрото количеството на охладителя, който се превръщаше в пара, се увеличи. Парата поглъщаше по-малко неутрони, реактивността растеше, освобождавайки още топлина. Все повече вода се превръщаше в пара, която поглъщаше все по-малко неутрони и добавяше още реактивност и още топлина. Получи се ефектът на положителния мощностен коефициент на реактивност и се задейства смъртоносна спирала на обратната връзка.