Въпреки това уредите на контролния панел на Топтунов не показваха нищо особено.lxii За около 20 секунди показанията на реактора останаха в нормата. Акимов и Топтунов си говореха тихо. При пулта за помпите Борис Столярчук беше погълнат от работата си и не чу никакво смущение. Заместник главният инженер Дятлов беше застанал зад всички, мълчалив и безучастен. Турбогенератор №8 спадна до 2300 оборота в минута. Беше време тестът да приключи.
– СИУР, изключи реактора! – каза Акимов с равен глас.lxiii66 Той махна с ръка във въздуха. – АЗ-5!
Акимов повдигна един прозрачен пластмасов капак на контролния панел.67 Топтунов прокара пръст през хартиения печат и натисна кръглия червен бутон под него. Точно след 36 секунди тестът свърши.
– Реакторът е затворен – каза Топтунов.68
Високо над тях в реакторната зала бръмчаха електрическите сервомотори на прътите. Светещите дисплеи на 211-те селсин монитора на стената показваха как те бавно се спускат в реакторите. Един метър, два метра... Това, което се случи после, стана толкова бързо, че изпревари възможностите на записващите уреди на реактора.69
За една кратка секунда, през която горните части на прътите, пълни с борен карбид, влязоха в горната част на реактора, цялата реактивност спадна, така както се очакваше.70 Но след това графитните накрайници започнаха да изместват водата в долната част на ядрото и да увеличават положителния мощностен ефект, като произвеждаха пара и увеличаваха реактивността.71 На дъното на реактора се образува локална критична маса. След две секунди верижната реакция започна да се усилва с неуправляема скорост и да се разширява нагоре и навън през ядрото.72
В контролната зала, тъкмо когато персоналът очакваше най-после да се отпусне, оповестителният панел на СИУР внезапно светна с ужасяваща серия от аларми.73 Предупредителните лампи за „авариен скок на мощността“ и за задействането на „аварийната система за контрол на мощността“ засвяткаха в червено. Електрическите звънци гневно пропищяха.74 Топтунов извика:
– Скок на мощността!
– Затворете реактора – повтори Акимов, този път с крясък.75
Юрий Трегуб стоеше на турбинния пулт на 20 м разстояние и помисли, че звукът, който беше чул, идва от турбина №8, а тя продължаваше да намалява ход, подобно на движеща се с голяма скорост волга, която започваше да намалява ход: вуу... вуу... вуу.76 След това звукът се превърна в рев, а сградата започна заплашително да вибрира около него. Помисли си, че това е някакъв страничен ефект от теста. Но всъщност реакторът се саморазрушаваше.77 След три секунди топлинната мощност скочи до повече от 100 пъти над максимума. В по-долния югоизточен квадрант на ядрото една малка част от горивните канали бързо прегряха и горивните пелети почти достигнаха точката на топене. Когато температурата тръгна нагоре към 3000 градуса по Целзий, обвивките от циркониева сплав на касетите омекнаха, пропукаха се и после експлодираха, разпръсквайки малки парченца от метал и уранов диоксид в околните канали, където моментално изпариха водата и я превърнаха в пара. После самите канали се разпаднаха.78 Прътите на АЗ-5 заядоха по средата на хода си.79 Всички осем аварийни пароосвобождаващи клапани на системата за безопасност на реактора рязко се отвориха, но механизмите не издържаха и се разпаднаха.
Навън на портала, на кота +50, високо над пода на централната зала, Валерий Перевозченко, началник-смяна на реакторния цех, наблюдаваше изумен как 80-килограмовите капаци на горивните канали в кръглия пятачок започнаха да подскачат нагоре-надолу като лодки-играчки в езеро, развълнувано от буря.80 На контролния панел на Топтунов изпищя алармата „Повишаване на налягането в реакторното пространство“.81 Стените на контролната зала започнаха да се тресат; отначало трептенията бяха слаби, но постепенно се усилиха.82 От мястото си на помпения пулт Борис Столярчук чу някакъв усилващ се стон, нещо като протест на страдащ гигантски звяр.83 После се чу силен гръм.
Как е възможно да се случва това?
Горивните канали отказаха и циркулацията на водата през ядрото напълно спря.84 Контролните клапани върху масивните главни циркулационни помпи се затвориха и всичката останала вода, затворена в ядрото, се превърна в пара. През умиращия реактор премина неутронна вълна, а топлинната мощност скочи на повече от 12 милиарда вата. Налягането на парата вътре в запечатаното пространство на реактора се увеличи стремително – 8 атмосфери за една секунда – и повдигна „Елена“, 2000-тонния стоманобетонен горен биологичен щит, като го изтръгна от гнездото му и скъса тръбите под налягане на местата, където бяха заварени. Вътре в реактора температурата се покачи на 4650 градуса по Целзий – все пак не беше висока колкото температурата на повърхността на Слънцето.85