На стената на Контролна зала №4 святкаха селсин дисплеите.86 Стрелките бяха спрели неподвижно на 3 м. В отчаяние Акимов смени тактиката си на 180 градуса и освободи прътите от системата АЗ-5, така че да могат да паднат от собственото си тегло в реактора.87 Но стрелките не мръднаха. Беше твърде късно.
В 1:24 ч. се чу оглушителен гръм, най-вероятно причинен от внезапно възпламенила се смес от водород и кислород, която се беше образувала вътре в реактора.88 Цялата сграда се разтресе, когато реактор №4 се разкъса от катастрофалния взрив, чиято сила се равняваше на 60 тона тротил.89 Ударната вълна рикошира от стените на реакторния корпус, скъса стотиците тръби на водните и парните инсталации и запрати горния биологичен щит във въздуха, сякаш беше дребна монета.lxiv90 Освен това помете 350-тонната машина за зареждане на гориво, изби надземния мостови кран от релсите му, срути горните стени на реакторната зала, смачка и отвори бетонния покрив, откривайки нощното небе.
В този момент ядрото на реактора беше напълно разрушено. Почти 7 тона ураново гориво заедно с контролни пръти, циркониеви канали и графитни блокове бяха пулверизирани в дребни частици и всмукани високо в атмосферата, образувайки смес от газове и аерозоли, които съдържаха радиоизотопи, включително йод-131, нептуний-239, цезий-137, стронций-90 и плутоний-239 – едни от най-опасните вещества, известни на човека.91 Още 25 до 30 тона уран и силно радиоактивен графит бяха изхвърлени от ядрото и разпръснати около Блок 4 и предизвикваха малки пожари на местата, където падаха. Изложени на въздуха, 1300 тона нажежени графитни отломки, останали в ядрото на реактора, се запалиха мигновено.92
В работното му пространство на кота +12,5, няколко десетки метри от контролната зала, Александър Ювченко говореше със свой колега, който беше дошъл да вземе кутия с боя.93 Ювченко чу тъп звук, а под краката му подът се разтресе. Сякаш нещо тежко, нещо като презареждащия кран, беше паднало на пода на реакторната зала. После чу взрива. Видя как дебелите бетонни колони и стените на стаята се огъват като гума, а вратата беше избита от пантите си от ударната вълна, която носеше влажен и мътен облак пара и прах. От тавана валяха отломки. Светлините изгаснаха. Първата реакция на Ювченко беше да се скрие на безопасно място. Най-после – помисли си той – войната с американците започна.
В турбинната зала турбинният инженер Юрий Корнеев гледаше ужасен нагоре, докато панелите от гофрирана стомана на тавана над турбогенератор №8 започнаха да падат един след друг като огромни карти за игра и се стоварваха върху оборудването долу.94
Гледайки към централната зала, бившият ядрен морски офицер Анатолий Кургуз видя една плътна завеса от пара, която пълзеше към него.95 Изгарящият облак от радиоактивната пара го поглъщаше и Кургуз се помъчи да затвори херметическата врата и да запечати залата, за да спаси колегите си в реакторния цех. Това беше последното нещо, което направи, преди да загуби съзнание.
Застанал на поста си в сянката на главните циркулационни помпи, Валерий Ходемчук първи загина, вероятно мигновено изпарен от експлозията или смазан под тежестта на срутващия се бетон и падащите машини.
В Контролна зала №4 от тавана се сипеха плочи и зидария.96 Акимов, Топтунов и заместник главният инженер Дятлов се оглеждаха напълно объркани. От охладителните вентилатори кълбеше сива мъгла, а светлините примигваха, след което угаснаха.97 Когато светнаха отново, Борис Столярчук усети остра метална миризма, която не му беше позната досега. На стената зад тях индикаторните лампи, които следяха радиационните нива в залата, внезапно от зелени станаха червени.
Извън централата, на бетонния бряг на охладителния канал, двама работници, които не бяха на работа, бяха прекарали нощта за риба; въдиците им още бяха в топлата вода, идваща от реакторите, когато чуха първата експлозия.98 Обърнаха се по посока на звука, погледнаха назад към централата и тогава чуха втория взрив – гръмовен трясък като от самолет, който преодолява звуковата бариера. Земята потрепера, след което ударната вълна блъсна и двамата. Над Блок 4 се виеха искри и горещи отломки се вихреха нагоре в нощта. Когато димът се разсея, мъжете видяха, че целият 150-метров вентилационен комин е осветен отдолу от странен студен блясък.