В стая 29 на седмия етаж на 2-ра административна сграда инженер Александър Туманов работеше до късно. От прозореца на стаята си той ясно виждаше северната страна на централата. Около 1:25 ч. чу някакъв грохот и усети как сградата се разтресе. Последва пукане и два тъпи звука от падане на тежки предмети. През прозореца той видя каскада от искри, които летяха от Блок 4, както и нещо, прилично на парчета разтопен метал или горящи парцали, които хвърчаха от блока във всички посоки. Докато гледаше, по покривите на Блок 3 и в сградата с оборудването на помощния реактор се разбиваха по-големи пламтящи отломки и започваха да горят постоянно.
На три километра от там жителите на Припят продължаваха да спят. В апартамента на Брюханов на „Ленински проспект“ телефонът започна да звъни.
l Пушенето е било забранено почти навсякъде в централата, а контролните зали били сред малкото места, където то се толерирало. Инженерите по управлението на реактора пушели пред контролните панели, а Леонид Топтунов (заедно с огромен брой други граждани на СССР) бил пушач.
li Защитникът на Дятлов, който подложил на кръстосан разпит Фомин в съда, казва по време на съдебните заседания, възпроизведени от Карпан, че Дятлов сам е управлявал Блок 4 в продължение на два дни. Фомин отговаря, че следобеда на 25 април Дятлов си отишъл вкъщи „за да си почине“, но можел да бъде намерен по телефона.
lii Подобна пълна загуба на мощност вече се била случила в Курската АЕЦ през 1980 г.
liii Николай Щейнберг, бивш старши инженер в Чернобилската АЕЦ, си спомня, че три подобни теста са се провели преди 1986 г., но нито един от тях не е могъл да генерира количеството електричество, необходимо в случай на пълно външно прекъсване на тока (интервю на автора, 2015).
liv Тази практика на щурмовщина преди изтичането на сроковете за изпълнение на важни производствени квоти е била типична характеристика на трудовия живот в СССР.
lv Валентин Грисченко, който работил с Дятлов в корабостроителницата „Ленински Комсомол“ и в Чернобил, отбелязва, че от всички колеги на Дятлов в Чернобил само един – неговият дългогодишен сътрудник Анатолий Ситников – можел да се счита за негов близък приятел.
lvi Георгий Рейхтман, офицер в реакторната зала на подводница, уволнен от съветския флот по време на политическа чистка, казва, че Дятлов бил честен човек, който му помогнал да го назначат в Чернобилската АЕЦ, когато никой друг не му давал работа (Рейхтман, интервю на автора, септември 2015).
lvii Акронимът СИУР означава „старши инженер по управлението на реактора“.
lviii Когато му възложили да изчисли хипотетичната вероятност за тежка авария в Чернобил, Акимов я оценил на едно на 10 милиона годишно (Read, „Ablaze“, 43).
lix При два предишни случая, когато операторите се опитали да увеличат мощността на реакторите, без да чакат отровата да изпревари времето, инспекторите по ядрена безопасност в Москва научили какво се случва и незабавно се обадили на Брюханов да спре увеличаването на мощността.
lx В своя мемоар Дятлов описва как напуснал контролната зала, преди Топтунов да превключи системата на Global Automatic, за да „прегледа по-внимателно зоните с повишен радиационен риск“. Смятал, че като се намали мощността на реактора, те ще бъдат по-безопасни. Дятлов казва, че не се е връщал в контролната зала до 00:35 ч.
lxi Трегуб също твърди, че Дятлов не е бил в контролната зала по това време. Метленко го потвърждава и казва, че Дятлов се отдалечил от конзолата в 00:28 ч., „бършейки челото си“.
lxii Международната агенция за атомна енергия отбелязва в INSAG–7 (с. 66): „Нито мощността, нито другите параметри (налягане, ниво на водата в барабан-сепараторите, охладителят, дебитът на водния поток и др.) са изисквали намеса от страна на персонала или от автоматичната система за безопасност от началото на тестовете до натискането на бутона АЗ-5.“
lxiii Въпреки че Лисюк твърди, че „разгонът“ на мощността се докладва от Топтунов преди натискането на бутона АЗ-5, Дятлов казва, че това се е случило после, което също така съответства на някои други свидетелства и доказателства, получени от компютърни данни, които били открити след аварията.
lxiv Въпреки че тази тема продължава да се дебатира, в един доклад от 1989 г. на Държавния комитет за безопасност на атомната промишленост на СССР се пояснява, че щитът е бил изхвърлен достатъчно високо във въздуха, за да се преобърне.