Дятлов се върна в контролната зала и пое управлението. Даде нареждане на началник-смяната Александър Акимов да освободи по-маловажния персонал, който все още беше на работните си места, включително старши инженера по управлението на реактора Леонид Топтунов, който беше натиснал бутона АЗ-5. После каза на Акимов да активира аварийните охладителни помпи и вентилаторите за отвеждане на пушека и нареди да се отворят клапаните на охладителните тръби.
– Момчета – каза той, – трябва да вкараме вода в реактора.lxviii11
Горе, на кота +12,5, в стаята без прозорци на старшите инженери, Александър Ювченко беше погълнат от прах, пара и мрак.12 През избитата врата се чуваше ужасно съскане.13 Той прокара ръка по бюрото си, за да намери телефона за връзка с Контролна зала №4, но линията беше прекъсната. После някой от Контролна зала №3 позвъни и се чу команда: „Незабавно докарайте носилки!“ Ювченко грабна една носилка и изтича надолу към кота +10, но преди да стигне до контролната зала, беше спрян от някаква замаяна и трудно разпознаваема фигура с почернели дрехи и кърваво лице. Едва когато човекът проговори, Ювченко разбра, че това е неговият приятел, операторът на циркулационната помпа Виктор Дегтяренко. Той му каза, че идва от работното си място и там има още хора, които се нуждаят от помощ. Мъчейки се да се ориентира с фенерче във влажната тъмнина, Ювченко откри още един оператор от другата страна на купчината отломки; той все още се държеше на краката си, но беше мръсен, мокър и зловещо изгорен от отделящата се пара. Трепереше от шока, но отпрати Ювченко с ръка.
– Добре съм – каза той. – Помогни на Ходемчук. Той е в помпеното помещение.
После Ювченко видя своя колега Юрий Трегуб, който се появи от мъглявината.14 Трегуб беше изпратен от Контролна зала 4 ръчно да отвори крановете на аварийната охладителна система под налягане и да наводни ядрото на реактора. Ювченко знаеше, че за тази задача ще са необходими поне двама души, затова каза на ранения оператор къде да отиде и да намери помощник, като сам придружи Трегуб до охладителните резервоари. Тъй като най-близкият вход беше блокиран от отломки, двамата се спуснаха по стълбите и моментално потънаха до колене във вода. Вратата към контролната зала беше залостена, но двамата мъже можаха да видят какво става вътре през един тесен процеп.
Всичко беше в развалини. Гигантските стоманени водни резервоари бяха разкъсани, сякаш бяха от картон, а над купчината отломки, където трябваше да има стени и таван, можеха да се видят звезди. Гледаха втренчено в празното пространство; вътрешността на обгърнатата от нощта централа беше осветена от лунната светлина.
Двамата мъже влязоха в приземния транспортен коридор и олюлявайки се, излязоха навън в нощния мрак. Трегуб и Ювченко стояха на не повече от петдесетина метра от реактора и бяха първите, които разбраха какво се е случило с Блок 4. Беше ужасяваща, апокалиптична гледка: покрива на реакторната зала го нямаше, а дясната стена беше почти изцяло разрушена от силата на взрива. Половината охлаждащ контур беше просто изчезнал; отляво водните резервоари и тръбите, които преди захранваха главните циркулационни помпи, сега висяха във въздуха. В този момент Ювченко разбра, че Валерий Ходемчук сигурно е загинал: мястото, където беше стоял, сега беше затрупано от димящи отломки, запалени от разкъсаните краища на 6000-волтови кабели, дебели колкото човешка ръка. Те се полюляваха и предизвикваха късо съединение във всяко нещо, до което се допираха, като обсипваха развалините с искри.
А отнякъде, от вътрешността на оплетената купчина стоманена арматура и бетон, от дълбините на разрушения Блок 4, където трябваше да бъде реакторът, Александър Ювченко видя нещо още по-смразяващо – един тлеещ стълб от синьобелезникава светлина, който се издигаше право нагоре към нощното небе и изчезваше в безкрая.lxix15 Нежна и странна, оградена от блещукащ спектър от цветовете на пламъците, които идваха от горящата сграда и прегретите парчета от метал и машини, красивата фосфоресценция накара Ювченко да се вцепени за няколко секунди. Трегуб го дръпна зад ъгъла на по-безопасно място. Явлението, омагьосало младия инженер, беше възникнало от радиоактивната йонизация на въздуха и беше сигурен знак за незащитен ядрен реактор, който се е отворил към атмосферата.
Когато трите камиона от противопожарна служба №2 спряха при Блок 4, отговорникът за противопожарната защита на централата дойде на бегом да ги посрещне. Беше видял експлозията и задействал алармата. Анатолий Захаров изскочи от кабината и се огледа наоколо. Земята беше осеяна с графитни блокове, много от които се червенееха от силната горещина. Захаров беше наблюдавал строителството на реактора от начало докрай и му беше пределно ясно какво представляват.