Кметът на Припят пристигна заедно с майора от КГБ към централата и партийните секретари на централата и града.26 Апаратчиците задаваха много и трудни въпроси. Директорът, от когото се очакваше да даде отговори, нямаше какво да каже.
Бункерът беше дълго и тясно пространство с нисък таван, задръстено с маси и столове, които бързо се запълниха от спешно извиканите по телефона началник-отдели. Брюханов седна до вратата на бюро с няколко телефона и малко контролно табло и започна да докладва за аварията на своите висшестоящи. Най-напред се свърза с Москва и говори със своя началник от съветския орган за атомна енергия Союзатоменерго; после се обади на първия и втория секретар на партията в Киев.
– Станала е катастрофа27 – каза той. – Но не е ясно какво точно се е случило. Дятлов проучва ситуацията. След това информира украинското министерство на енергетиката и директора на енергоснабдяването на Киевска област.28
Скоро след това директорът получи първите доклади за нанесените щети от началника на радиационната безопасност на централата и главния отговорник на смяната.29 Била станала експлозия в Четвърти блок, но те се опитвали да вкарат воден охладител в реактора. Брюханов чу, че уредите в контролната зала все още показвали нулеви нива на охлаждане. Той се страхуваше, че стоят на ръба на възможно най-ужасяващата катастрофа – реакторът да остане без вода. Никой не спомена, че реакторът вече е унищожен. Скоро в бункера се събраха трийсет-четирийсет души.30 Вентилаторите бръмчаха, а наоколо цареше страшна суматоха. Шумът от десетки едновременни телефонни разговори отекваше в подсилените бетонни стени – началниците на всички отдели на АЕЦ „В. И. Ленин“ се обаждаха на своите служители и всички говореха единствено за доставяне на вода и изпомпването ѝ в ядрото на реактор №4. Брюханов стоеше на бюрото си до вратата и изглеждаше като поразен. Обичайният му сдържан маниер се беше превърнал в унил ступор, а от шока движенията му бяха бавни и вдървени.
След като станаха свидетели отвън на ужаса от разрушаването на Блок 4, Александър Ювченко и Юрий Трегуб изтичаха обратно в централата, за да докладват видяното.31 Преди обаче да стигнат до контролната зала, ги спря прекият шеф на Ювченко, Валерий Перевозченко, началник на реакторния сектор в тяхната смяна. С него бяха двамата стажанти, които Дятлов беше изпратил да спуснат ръчно контролните пръти. След като Перевозченко им разясни инструкциите, Ювченко се опита да им каже, че мисията им е безсмислена: контролните пръти, а и самият реактор вече не съществуваха. Но Перевозченко настояваше. Той каза, че Ювченко е проверил реактора само отдолу. Необходимо беше щетите да се преценят отгоре.
Докато Трегуб продължи да върви към контролната зала, Ювченко се съгласи да помогне да се намери път към залата на реактора. Заповедите си бяха заповеди, а освен това Ювченко единствен имаше фенерче. Заедно четиримата мъже откриха път по стълбите от кота +12 към кота +35. Ювченко вървеше последен, докато групата се промъкваше през лабиринт от срутени стени и изкривени отломки и накрая стигна до масивната херметическа врата на реакторната зала. Вратата беше направена от стомана и напълнена с бетон, и тежеше няколко тона, но колянно-мотовилковият механизъм, предназначен да я държи отворена, се беше повредил при взрива. Ако влезеха в залата и вратата се хлопнеше зад тях, нямаше да могат да излязат. Затова Ювченко се съгласи да остане навън. Той натисна вратата с рамото си с всичка сила, за да я държи отворена, докато тримата му колеги прескочиха през прага.
Вътре нямаше много място. Перевозченко стоеше върху един тесен перваз и движеше фенерчето в тъмнината. Жълтият му лъч освети силуета на гигантския стоманен диск на „Елена“, който се беше кривнал във въздуха и се държеше върху ръбовете на реакторния купол. Стотиците тънки парни тръби, които минаваха пред него, бяха разкъсани в парцаливи кълба като косата на обезобразена кукла. Контролните пръти отдавна ги нямаше. Гледайки разтопения кратер долу, тримата мъже ужасени разбраха, че всъщност това, което виждат, беше самата активна зона на реактора: пламтящото му гърло.