Перевозченко, Проскуряков и Кудрявцев останаха на перваза само докато Ювченко все още държеше вратата – най-много още минута. Но дори това беше дълго време. За няколко секунди и тримата бяха облъчени с фатална доза радиация.
Докато тримата му колеги тръгнаха обратно по коридора, олюлявайки се и в шок, Ювченко искаше и той да погледне. Но Перевозченко, ветеран от подводната ядрена флота, който знаеше много добре какво се беше случило току-що, блъсна младежа встрани. Вратата се затръшна.
– Няма нищо за гледане тук – каза той. – Хайде да си вървим.
В мрака на турбинната зала заместник-началникът на сектора Разим Давлетбаев се опитваше да се справи с хаоса, който цареше в неговия отдел. Според действащите аварийни правила операторите на централата, а не пожарната команда, трябваше да гасят пожарите в тяхната част от централата, но пламъците сега бушуваха навсякъде в турбинното отделение и заплашваха да предизвикат още по-голяма катастрофа.32 Турбинната апаратура беше пълна с хиляди литри силно огнеопасно масло, а турбогенераторите – с водород, който при нормална работа беше необходим за охлаждане на генераторните бобини. Ако някой от тях се възпламенеше, огънят щеше да се разпространи по протежението на почти километровата турбинна зала и можеше да погълне и другите три реактора или да доведе до огромен взрив в Блок 4.
Сред радиоактивната пара и фонтаните от кипяща вода, бликаща от счупените тръби, сред искрите, които се сипеха от скъсаните кабели, Давлетбаев нареди на хората си да отворят пръскачките, покриващи турбина №7, да изсипят всичкото смазочно масло в аварийните резервоари и да спрат струята масло, която изхвърчаше от една счупена тръба на кота +5; по пода на ниво 0 се разстилаше някаква хлъзгава маса и изтичаше към подземието.33 Група от трима инженери се опитваше да влезе в залетите с гореща вода помещения за управление на захранващите маслени помпи, за да ги спрат и да не позволят на огъня да се разрасне. Двама механици угасиха един пожар на ниво +5, докато други се бореха с пламъците на други места. Главният механик прекъсна помпите от деаераторите и по този начин блокира притока на радиоактивна вода от счупените тръби в турбинната зала.
Вътре в реакторната зала беше трудно да се диша, а влажният, наситен с пара въздух миришеше на озон. Операторите обаче не мислеха много за радиацията, а изпадналите в паника дозиметристи, които летяха из залата, не даваха никаква полезна информация: стрелките на техните уреди просто излизаха извън скалите. Радиометрите, които можеха да отчитат по-високи стойности, бяха заключени в сейф и не можеха да се извадят без нареждане отгоре.34 Разим Давлетбаев си каза, че тази характерна миризма в турбинната зала идва от къси съединения, чиито волтови дъги се виеха във въздуха.35 По-късно обаче, когато започна да му се гади, той предпочете да го отдаде на разтвора от калиев йодид, който беше изпил, макар че добре знаеше, че това е ранен признак за радиационно отравяне.
Турбинният инженер Юрий Корнеев се занимаваше с изключването на турбина №8, когато електротехникът на смяната Анатолий Баранов влезе на бегом.36 Баранов започна да отстранява водорода от турбогенератори №7 и №8 с азот, за да предотврати още взривове. Когато двамата свършиха, около тях и безжизнените машини настъпи зловеща тишина. Те излязоха навън на малък балкон, за да пушат. Доста по-късно осъзнаха цената на тази пауза за по цигара: улицата под тях беше осеяна с графитни блокове от реактора, които ги облъчиха, докато си отдъхваха на перилата.
На други места инженерите бяха започнали да прочистват отломките, за да открият мъртви или ранени.37 Очевидно всички техници на пода на турбинната зала бяха избягали невредими след първия взрив, но след половин час Владимир Сашенок, който наблюдаваше турбинния тест от отделение 604 – потокометричната зала, – все още го нямаше. И така тримата мъже си проправяха път сред останките от отделението към една горна площадка, която се намираше от другата страна на турбинната зала между стените на сградата на реактора.38 Пътят им беше осеян с развалини; опитваха се да избягат от нахлуващи потоци пара; газеха вода до колене.39 Когато накрая стигнаха до отделение 604, установиха, че то е изчезнало. От взрива бетонните панели на стените бяха изхвърлени на улицата. Светлината на фенерчето беше погълната от мрака и вихрушките прах. Започнаха да викат по име Сашенок в тъмнината, но отговор нямаше. Накрая се натъкнаха на тяло: лежеше безжизнено на една страна, а от устата му излизаха мехурчета кървава пяна. Вдигнаха Сашенок за подмишниците и го изнесоха навън.