– Виктор Петрович – каза той, – трябва да направим съобщение.
Директорът обаче му нареди да почака. Имаше нужда от повече време, за да помисли. Затова Воробьов се върна навън и се качи в колата си, за да събере още данни. Докато обикаляше централата на път към Блок 4, стрелката на ДП-5 скочи на 20 рентгенчаса. Когато мина покрай електрическите подстанции, тя показа 100 рентгенчаса и продължи да се вдига: 120,150,175. Накрая премина 200 рентгенчаса и изскочи от скалата. Воробьов вече нямаше представа колко високи са нивата на радиация около централата, но знаеше, че са огромни. Той приближи с колата до планината от отломки, които се сриваха от разбитата северна стена на реактора, и видя черната следа от графит, изчезваща някъде в мрака. На по-малко от сто метра от него извеждаха първите оператори към чакаща линейка; те бяха странно възбудени и се оплакваха от главоболие и гадене, а някои вече повръщаха.lxxv61
Воробьов се върна в бункера и представи на Брюханов една максимално предпазлива дозиметрична оценка: около централата има много високи радиационни полета – до 200 р/ч.
– Изключително важно е – каза той на директора – хората в Припят да се предупредят за това, което се е случило. Трябва да им кажем, че има радиационна авария и че трябва да вземат предпазни мерки: да си затворят прозорците и да не излизат.
Но Брюханов се възпротиви. Той каза, че ще изчака началника на екипа за радиационна безопасност на централата Коробейников да направи своята оценка. В 3:00 ч. Брюханов се обади на партийния си началник в Москва и в Министерството на вътрешните работи в Киев, за да докладва за обстановката.62 Съобщи за взрив и частично пропадане на покрива на турбинната зала. Каза, че радиационната обстановка се изяснява.
Началникът на радиационната безопасност дойде след цял час. Воробьов стоеше отстрани и слушаше доклада му с недоверие: според неговите измервания радиационните нива наистина са били повишени, но са достигнали само 13 микрорентгенчаса.63 Той твърдеше, че вече е направен груб анализ, показващ, че радионуклидите във въздуха са предимно благородни газове, които скоро ще се разсеят и поради това не представляват опасност за населението. Всъщност нямало причина за безпокойство. Брюханов се беше надявал на точно такава оценка. Той стана и като се огледа наоколо, мрачно заключи:
– Тук има хора, които нищо не разбират и само всяват паника. – Нямаше съмнение кого имаше предвид.
Въпреки това Воробьов знаеше, че вече е невъзможно да се приближи централата от която и да е посока, без да се мине през радиационни полета, десетки пъти по-високи от тези, за които докладва екипът за безопасност.64 Всяка дума, която току-що беше чул, беше лъжа, макар че увереността в собствената му експертиза и апаратура вече беше разклатена.
Воробьов взе ДП-5 и излезе в нощта за трети път, за да провери резултатите си. Докато караше към Припят, по небето плъзнаха тънки мустачки от кехлибарена светлина. Там видя милиционери, които бяха блокирали пътя, и тълпа хора, които чакаха на открито автобус за Киев; по асфалта се виждаха горещи петна от радиация – на разстояние от няколко метра нивата на гама-радиацията се бяха повишили хиляди пъти. Когато се върна обратно в централата от града, автомобилът и дрехите на Воробьов бяха толкова облъчени, че ДП-5 вече не можеше да отчита правилно. Той изтрополи по бетонните стъпала на бункера на границата на истерията с обезумял поглед.
– Няма съмнение – каза той на Брюханов. – Трябва незабавно да действаме според изискванията на плана.65
Но директорът го прекъсна:
– Махай се! – каза той и го отблъсна. – Уредът ти е повреден. Махай се оттук!
Отчаян, Воробьов грабна телефона, за да уведоми украинските и беларуските служби на гражданската отбрана. Но телефонистката му каза, че ѝ е забранено да провежда извънградски разговори. В края на краищата обаче той успя да се свърже с Киев по директната си линия, която в бързината Брюханов и неговите сътрудници бяха пропуснали да прекъснат. След като Воробьов предаде информацията, дежурният офицер от гражданската отбрана, който отговори на обаждането му, не повярва, че той говори сериозно.