– Станала е някаква експлозия – каза той. – Четвърти блок гори.
След това Копчински се обади по телефона на висшестоящия му партиен шеф на ядрената промишленост Владимир Марин. Решиха да съберат партийна група в сградата на Централния комитет възможно най-скоро. Копчински поръча кола13, облече се, приготви си малък куфар и тръгна към Союзатоменерго, който се намираше на алея „Китайски“. Когато пристигна, директорът беше на бюрото си. В ъгъла мълчаливо седеше офицер от КГБ. След като членовете на екипа за бързо реагиране при ядрена авария пристигнаха от домовете си в различни части на града, те направиха план за координация на действията си с други министерства и отдели: Министерството на средното машиностроене, Министерството на здравеопазването и Държавния комитет по хидрометеорология, който наблюдаваше времето и околната среда в целия Съветски съюз.14
Междувременно се опитваха няколко пъти да се свържат с някой отговорен служител в Чернобилската АЕЦ. Никой не отговаряше.
В 3:00 ч. Владимир Марин беше все още вкъщи, когато за втори път телефонът иззвъня.15 Беше самият Виктор Брюханов, който се обаждаше от бункера под централата. Директорът призна, че е станала ужасна авария там, но увери шефа си, че реакторът е невредим. Марин съобщи новината на съпругата си, после бързо се облече и поръча кола да го закара в Централния комитет. Преди да излезе, Марин се обади на прекия си началник, който после предаде съобщението по-нагоре според партийната йерархия.
Когато над Кремъл се съмна и трафикът по специалните високочестотни телефонни линии, които свързваха Москва, Киев и Чернобил, се увеличи, успокоителната преценка на Брюханов за случилото се започна да прониква сред висшите ешелони на съветското правителство.16
Към 6 ч. новината за аварията вече беше стигнала до министъра на енергетиката на СССР Анатолий Майорец, а той се обади на съветския министър-председател Николай Рижков в дома му. Каза му, че е имало пожар в Чернобилската централа, един блок бил излязъл от строя, но ситуацията била под контрол. Екип от експерти били на път към централата, за да разберат повече за ситуацията, а заместникът му, който бил в отпуска в Крим, бил извикан, за да оглави на място специална комисия.lxxviii Рижков каза на Майорец да се свърже с екипа си и да му се обади веднага щом получи повече информация от тях.17
Но в Союзатоменерго Георгий Копчински и другите ядрени специалисти вече бяха наясно, че реалността вероятно е много по-лоша от всичко, което можеха да си представят. Когато се свързаха с началник-смяната в централата, той звучеше несвързано и на ръба на паниката. Директорът на Агенцията му нареди да намери някой от висшето ръководство и незабавно да се обади по телефона на Союзатоменерго.
Заместник главният инженер по научните въпроси пръв се обади. Той обясни спокойно това, което знаеше: Блок 4 е бил спрян за планов ремонт и са се провели някакви електрически тестове – какви точно не знаеше. По време на тези тестове е станала авария.
Но когато го попитаха за аварийното охлаждане на ядрото – жизненоважно за своевременното поправяне на реактора и пускането му отново в действие, – чернобилският инженер изведнъж загуби контрол и рязко отговори:
– Нищо не е останало за охлаждане! – извика той.
След това връзката прекъсна.lxxix18
От своя кабинет в Киев украинският министър на енергетиката Виталий Скляров беше получил нареждане да разбере какво се случва в поразената централа, но до момента не беше успял да събере по телефона конкретна и точна информация за аварията.19 Затова той изпрати своя заместник-министър в Чернобил с кола. През двата часа, необходими на неговия пратеник, за да стигне до обекта, Скляров се обади няколко пъти в централата и неколкократно говори с началниците си в Москва. Доби впечатлението, че отчаянието им расте. Никой обаче не беше в състояние да му каже нещо конкретно.
В 5:15 ч. сутринта заместникът се обади от мястото на инцидента. Той каза, че централата продължава да гори. Покривът и две стени на реакторната зала са се срутили, уредите не работели и намалявал притокът на химически обработената вода за охлаждане на реактора. Но когато Скляров зададе тревожните въпроси, които всички други, с които беше говорил, отбягваха да зададат – Какво е нивото на радиация? Какво е състоянието на реактора?, – той установи, че самият негов специалист очевидно не беше способен да даде ясни отговори.
– Нещата са много, много зле.
Това беше всичко, което можа да каже.
Каква беше тая авария, за която беше толкова невъзможно да се даде смислено техническо обяснение?