Скляров се обади отново на Първия секретар на Партията Шчербицки и го информира за това, което знаеше.
– Виталий Фьодорович – започна Шчербицки и Скляров се стегна. Когато Първият секретар употребяваше фамилни имена, това беше лош знак.
– Трябва сам да отидеш там.
Скляров ни най-малко не държеше да види една горяща ядрена централа и се опита да възрази.
– Централата е под контрола на Москва. Тя не е наша – каза той.
– Централата може да не е украинска – отговори Шчербицки, – но земята и хората са.20
В бункера под електроцентралата директорът Брюханов седеше на бюрото си изумен и вцепенен и очевидно все още не беше в състояние да осъзнае истинския мащаб на катастрофата и да приеме радиационните измервания, които му бяха докладвани от неговия собствен началник на гражданската отбрана. Главният инженер Фомин, който беше разрешил провеждането на турбинния тест на Блок 4, без да уведоми Брюханов, изглеждаше в шок. Неговата самоувереност и началнически маниер се бяха прекършили необратимо като сух клон на дърво. Той седеше и непрекъснато повтаряше един и същ въпрос със слабичкия глас на изоставено дете:
– Какво стана? Какво стана?21
Към осем сутринта пробите, взети от техниците от Отдела за ядрена безопасност, показаха наличие на продукти от ядрено делене и частици от ядрено гориво в земята и във водата около централата.22 Това беше категорично доказателство, че ядрото на реактора е разрушено и в атмосферата са се отделили радиоактивни вещества. Към 9:00 ч. вътрешни войски в зелени гумени костюми за водене на химическа война и оборудвани с респиратори блокираха достъпа до централата. Владимир Маломуж, заместник партиен ръководител на цялата Киевска област, беше пристигнал, за да поеме пълния контрол над кризисната ситуация.lxxx23 В кабинета на Брюханов на третия етаж на главната административна сграда партийният ръководител стоеше отстрани, докато директорът изслушваше докладите от своите началници на отдели.24 Лекарят, завеждащ лечебницата на централата, съобщи подробности за пострадалите. Имаше един загинал и десетки ранени. Беше ясно, че те са били изложени на изключително високи нива на радиация и показваха безспорни симптоми на лъчева болест. Въпреки това завеждащият външната дозиметрия на централата, който имаше задачата да измерва радиацията извън територията ѝ, твърдеше, че няма нужда да се евакуира град Припят. Началникът на гражданската отбрана в централата Воробьов се опита да го прекъсне и отново повтори, че те са длъжни да информират населението на града за аварията. В този момент Маломуж рязко го прекъсна:
– Седни! – ядосано каза той. – Това не го решаваш ти.25
Маломуж поиска от Брюханов писмен доклад за обстановката, който беше изготвен от малка група служители под ръководството на партийния секретар на централата и донесен на бюрото на директора около 10:00 ч.26 Документът беше кратък – една машинописна страница – и в него се описваше експлозия, пропадане на покрива на реакторната зала и пожар, който вече беше напълно потушен.lxxxi27 В болницата са прегледани 34 души, участвали в угасяването на пожара; девет са получили топлинни изгаряния в различна степен, а трима са в критично състояние. Един човек беше в неизвестност, а друг беше загинал. Не се споменаваха никакви радиационни наранявания. Според доклада нивата на радиация близо до Блок 4 са достигнали 1000 микрорентгена в секунда, или 3,6 р/ч, което е поносимо. Но тук не се споменаваше, че това е най-високата стойност, която използваните за целта уреди можеха да отчетат.28 Документът завършваше с уверението, че обстановката в Припят остава нормална и радиационните нива се разследват. Отдолу, в означеното пространство, Брюханов се подписа със синя химикалка.
Около девет сутринта в събота, точно когато един военен транспортен самолет излиташе от военното летище „Чкаловски“ в Москва на път към Чернобил, а на борда му бяха Борис Прушински и авариен екип за ядрено реагиране, министър-председателят Рижков дойде на работа в Кремъл.lxxxii29
Той беше син на миньор и експерт по логистика, а неговото усърдно управление на съветската икономика го издигна в правителствената йерархия. На петдесет и шест, Рижков беше енергичен и в добра физическа форма, както и умерен съюзник на Горбачов в реформаторската му кампания. Обикновено малко закъсняваше за работа през уикендите и днес не правеше изключение.30 Веднага щом пристигна, той се обади на Анатолий Майорец за нова информация за централата.
Докладът на министъра на енергетиката беше мрачен. Според него нещата се бяха оказали много по-сериозни, отколкото беше мислил в първия момент – изобщо не ставаше дума за обикновена авария. Беше избухнал взрив в един от реакторите, щетите бяха големи, а последиците трудно можеха да се предвидят. Необходими бяха спешни мерки. Рижков каза на Майорец да събере втори екип от по-старши експерти и веднага да вземе самолета за Киев. Той изпрати нареждане до Аерофлот да осигурят самолет. След това в съответствие с установените процедури за действие при тежък инцидент Рижков започна да сформира един още по-старши екип – комисия, съставена лично от него, която трябваше да отиде на място и да поеме отговорност за справянето с аварията и нейните последици.