– Там никога не са евакуирали хора – каза той. – Защо да го правим тук?69
В действителност официалният праг за евакуация, определен от съветските органи в случай на ядрена авария, беше още много далеч. Според държавния документ „Критерии за вземане на решение относно защитата на населението в случай на авария в атомен реактор“ евакуацията ставаше задължителна единствено ако се преценеше, че гражданите могат да получат доживотна доза от 75 бер, т.е. 15 пъти над годишната безопасна доза за служители в атомни централи.70 Дори указанията за това кога трябва се съобщи на населението, че има изтичане на радиация, бяха противоречиви и не беше ясно кой има последната дума за обявяването на евакуация.71 Шчербина вероятно се е страхувал, че в Припят ще настъпи паника. Но в онзи момент той нямаше причина да вярва, че съветските граждани – свикнали на лоши новини и недоверчиви към официалната информация – наистина ще загубят ума и дума, ако бъдат предупредени, че има авария.lxxxix По-неотложно беше да се запази секретността. На разсъмване в събота органите на милицията бяха блокирали целия район с бариери, а КГБ прекъсна всички междуградски телефонни линии.xc Вечерта не работеха и градските телефони и все още нямаше съобщение по радиото, с което да се предупредят жителите на Припят за аварията, нито пък да им се каже да си стоят вкъщи и да затворят прозорците. Дори и при това положение обаче, в случай на евакуация, Шчербина знаеше, че напускането на 50 хиляди жители от целия Атомград няма да може да се скрие.
Въпреки това командирите на гражданската отбрана и физиците не се съгласиха с оптимистичната прогноза на здравния министър: дори ако за момента радиационната обстановка в града изглеждаше поносима, тя нямаше да се подобри. Засега езиците от пара от реактора се носеха на север-северозапад – навън от Припят и Киев към Беларус.72 В събота на обeд химически войски бяха регистрирали по пътя си външни дози радиация от животозастрашаващите 30 рентгена на час на цели 50 км от централата. Но вятърът можеше да промени посоката си всеки момент, а на югоизток вече имаше гръмотевични бури. Ако завалеше и най-слаб дъжд в Припят, той щеше да свали радиоактивните частици на земята и това щеше да има ужасяващи последици за населението.73 От Киев украинският министър-председател вече едностранно беше дал заповед за организиране на транспорт – повече от 1000 автобуса и камиони – за евентуална евакуация на града. Но нищо нямаше да мръдне без разрешение отгоре. Шчербина искаше още информация, преди да вземе решение. Реши да изчака до сутринта.74
Междувременно нещо започна да се случва в зеещия купол на Блок 4. Около 20 часа в събота вечерта заместник главният инженер на централата забеляза някакво рубинено зарево сред развалините.75 Последваха няколко малки взрива и лумнаха блестящи бели пламъци, които запълзяха от останките на главната зала като гейзери от светлина, озаряваща целия 150-метров вентилационен комин. Два часа по-късно екип, ръководен от Всесъюзния научноизследователски институт за експлоатация на атомни електростанции към Министерството на енергетиката, ВНИИАЕС, вземаше проби от охладителния канал, когато стените на Блок 4 се разтресоха от оглушителен грохот.76 Техниците се скриха под един мост, докато от небето валяха нажежени парчета, а стрелките на дозиметричните им уреди скочиха до края на циферблатите.
В Припят заседанието на правителствената комисия продължаваше. Имаше нещо нереално в обстановката: в един момент сътрудниците на председателя съставиха план за ремонтиране на реактор №4 и свързването му със съветската електрическа мрежа, макар че вече беше очевидно, че такъв подвиг е невъзможен. А според разказа на Виталий Скляров малко преди полунощ някакъв функционер прекъснал заседанието, за да съобщи на Шчербина, че Генералният секретар Горбачов ще му се обади скоро, за да получи доклад за обстановката. Заместник-министърът разпореди да се опразни стаята. Когато Скляров стана от мястото си, Шчербина го спря.