– Не, не, сядай тук – каза му той. – Слушай какво ще кажа. После ще кажеш точно същото на твоите началници.
Високочестотният телефон от Москва иззвъня и Шчербина вдигна слушалката.
– Станала е авария – каза заместник-министърът на Горбачов. – Паниката е пълна. Нито партийните органи, нито областният секретар, нито районните комитети са тук в момента. Ще поискам енергийният министър да рестартира всички блокове. Ще вземем всички необходими мерки, за да ликвидираме аварията.
Шчербина замълча няколко минути, докато Горбачов говореше. Накрая Шчербина каза:
– Добре. – После постави слушалката в гнездото ѝ и се обърна към Скляров. – Чу ли какво каза?
Скляров беше чул всичко и изпитваше ужас.
– Не можете да възстановите реактора, защото няма реактор – каза той. – Вече не съществува.
– Ти си паникьор.
– Видях го с очите си.
Няколко минути по-късно специалният телефон отново звънна. Този път беше украинският партиен ръководител Шчербицки.
Шчербина повтори на Шчербицки това, което току-що беше представил на Горбачов – един оптимистичен ударен план, пълен с фантазии и отказ да се приеме реалността. После подаде телефона на Скляров.
– Той иска да говори с тебе. Просто кажи това, което ти казах.
– Не съм съгласен с това, което казва другарят Борис Евдокимович – каза Скляров. – Трябва да евакуираме всички.
Шчербина грабна телефона от ръката на енергийния министър.
– Той е паникьор! – изкрещя той на Шчербицки. – Как смятате да евакуирате всички тези хора? Ще се посрамим пред цял свят!xci
lxxvii Длъжността на Копчински в Чернобил е била заместник главен инженер по научните въпроси (1976–1977) и заместник главен инженер по операциите (1977–1979).
lxxviii Заместник-министър на енергетиката е бил Генадий Шашарин.
lxxix Koпчински смята, че телефонните връзки са били умишлено прекъснати от оператор на КГБ в ЧАЕЦ като част от акцията да се запазят в тайна всякакви подробности около аварията.
lxxx Времето на пристигането на Маломуж се уточнява от Парашин (в Shcherbak, Chernobyl, 76) някъде между 7 и 9 ч. сутринта на 26 април.
lxxxi Брюханов по-късно казва, че е знаел, че нивата на радиация около централата са достигнали поне 200 рентгенчаса, но въпреки това подписал писмото, защото „не го прочел внимателно“. (Брюханов, показание в съда. В: Karpan, Chernobyl to Fukushima, 133).
lxxxii Часът на отпътуването на самолета е някъде между 8:30 и 9:00 ч. сутринта: Ж. Шашарин,Чернобыльская трагедия. В: Семьонов, ред., Chernobyclass="underline" Ten Years On, 80.
lxxxiii Според Read, „Ablaze“, 95, екипът на Майорец е заминал в 10:00 ч. Текстът на указа, с който се учредява комисията, е даден на автора от Леонид Драч.
lxxxiv Например Владимир Марин, отговарящ за сектора по ядрена енергия в апарата на ЦК в Москва, пристигнал в Припят рано вечерта на 26 април. Той пише, че в 17:00 ч. в събота следобед Брюханов докладвал, че реакторът е под контрол и се охлажда. (В. В. Maрин, „О деятельности оперативной группы Политбюро ЦК КПСС на Чернобыльской АЭС“ в Semenov, ed., Chernobyclass="underline" Ten Years On, 267–68.)
lxxxv В тази група също влизали: Александър Мешков (зам.-министър в Средмаш) и Виктор Седоренко (заместник-председател на Госатомэнергонадзор, надзорната комисия по ядрена енергия в Средмаш). (Shasharin, „Chernobyl Tragedy“, 80–81; Sklyarov, Chernobyl Was... Tomorrow, 33.)
lxxxvi Извършването на радиационно разузнаване се затруднявало от атмосферата на секретност в централата. Когато лейтенантът от гражданската отбрана Логачов, натоварен да проучи обстановката в ядрената централа, получил заповедите си, той изтъкнал, че Блок 4 не е означен никъде на схемите, с които разполагал. Тогава Маломуж собственоръчно драснал силуета на реактора в празното пространство по средата на картата. (Aлександър Маломуж, интервю на автора, 2016.) Дозиметричната карта на Логачов от 26 април 1986 г. се намира в архива на Чернобилския музей.
lxxxvii Независимо от този спор, както и от множество противоречиви свидетелства, Прушински е записал, че въпросът с евакуацията е бил разрешен „своевременно“ на последвалата среща.
lxxxviii Легасов посочва, че е пристигнал около 20 ч., а Прушински пише, че първата среща започнала два часа по-късно (Prushinsky, „This Can’t Be – But It Happened“, 317).
lxxxix По-малко от година по-рано една радиостанция в Киев, която провеждала тренировъчно упражнение, неволно пуснала запис, в който се съобщавало, че стената на хидроелектрическата централа се е срутила. Жителите на града се призовавали да си съберат багажа и незабавно да напуснат домовете си, както и да отидат на по-високи места. Съобщението било посрещнато с бездействие и равнодушие. Толкова голямо е било недоверието на киевчани към официалните новини, че вместо да избегнат предполагаемата катастрофа, повече от 800 души се обадили на радиото по телефона, за да попитат дали съобщението е вярно, Nigel Raab, All Shook Up: The Shifting Soviet Response to Catastrophes, 1917–1991 (Montreaclass="underline" McGill-Queen’s University Press, 2017), 143–44.