xc Eсаулов си спомня, че чул за заповедта на КГБ да се прекъснат всички телефони от своя шеф, председателя на припятския Изпълком Владимир Волошко, някъде рано сутринта (Eсаулов, „Город, которого нет“, 16–17).
xci Скляров, интервю на автора, 2016; Sklyarov, Sublimation of Time, 105–106. В интервюто Скляров си спомня, че Шчербина използвал израза „скандал на весь мир“, който може да се преведе буквално като „скандал пред целия свят“, но думата „скандал“ на руски има и значение на „унижение“ и „бъркотия“. В Sublimation of Time Скляров обяснява, че най-напред той включил този епизод в ръкописа на своя спомен от 1991 г. Tomorrow Was... Chernobyl , но преди публикацията го махнал по молба на Владимир Ивашко, който по това време заемал мястото на Шчербицки като ръководител на комунистическата партия на Украйна.
8.
Събота, 6:15 ч. сутринта,
Припят
Беше малко след 3:00 ч. сутринта, когато телефонен звън събуди Александър Есаулов.1 „По дяволите! – помисли си той, докато търсеше слушалката. – Още един уикенд отиде.“
Жена му и децата бяха отишли при родителите ѝ за няколко седмици и той с нетърпение очакваше да се наслади на няколко дни за себе си – защо не да включи и малко риболов? С две малки деца вкъщи – дъщеря на пет години и син, който скоро щеше да навърши 6 месеца – винаги имаше много неща за вършене дори и без да смята собствената си работа. Като заместник-председател на припятския Изпълком – длъжност, равностойна на зам.-кмет, – Есаулов прекарваше дните си в люшкане от едно административно главоболие към друго.
Той беше дошъл в Припят от Киев, където работеше в общинския отдел за финансово планиране. За 33-годишния счетоводител и неговото семейство това беше една добра крачка нагоре – от разнебитената комунална квартира, където всяка сутрин се стоеше на опашка за тоалетната и банята, на чист въздух в провинцията и с една престижна работа, със своя собствена секретарка и служебна кола, която, макар и таратайка, вършеше работа. Въпреки това задълженията на Есаулов бяха доста тежки за него. Трябваше да управлява бюджета на Припят, разходи, приходи и пр. Също така той беше председател на плановата комисия и отговаряше за транспорта, здравеопазването, комуникациите, почистването на пътищата и улиците, бюрото по трудовата заетост, както и разпределението на строителните материали. Винаги възникваха проблеми, а гражданите на Припят не се колебаеха да се оплакват.2
На телефона беше Мария Боярчик, секретарката от Изпълкома.3 Току-що я беше събудил съсед, дошъл от атомната централа. Беше станала авария: пожар, а може би експлозия.
Към 3:50 ч. Есаулов беше на бюрото си в Изпълкома на втория етаж на „Белия дом“. Председателят, т.е. кметът на града, беше отишъл в централата, за да види какво се случва там. Есаулов се обади по телефона на командира на припятската гражданска отбрана, който скочи от леглото си и излетя към работното си място. Но никой от тях нямаше представа какво да прави. Централата имаше своя собствена служба за гражданска отбрана, но жителите на града никога не бяха участвали в нейните тренировки. В централата и преди бяха ставали аварии, но те винаги се отстраняваха без много шум.
Позвъниха на всички възможни телефони в централата, но никой не им каза нищо. Искаха да отидат там с кола, но кола нямаше. Единственото, което можеха да направят, беше да седят и да чакат. Навън уличните лампи хвърляха кехлибарена светлина по площада. Апартаментите по ул. „Курчатов“ бяха потънали в мрак и тишина.
На разсъмване, седнал на бюрото си, Есаулов наблюдаваше как една линейка лети по „Ленински проспект“ откъм централата. Сигналните ѝ светлини бяха включени, но сирената мълчеше. Шофьорът рязко зави надясно при магазин „Радуга“, продължи с голяма скорост по южната част на площада и след това обърна по посока на болницата. Малко по-късно се появи втора линейка, която също изчезна зад ъгъла.xcii
Сините светлини избледняха в далечината, но улиците на града отново бяха тихи. Но после профуча още една линейка. И още една. Есаулов си помисли, че това, изглежда, може и да не е обикновена авария.4
Когато се съмна, сред хората, които имаха приятели и роднини в нощната смяна в централата, плъзна слух, че е станал някакъв инцидент. Но никой не знаеше точно какъв.