Когато тази сутрин Проценко излезе от апартамента си, тя все още очакваше да прекара деня в своя кабинет и да работи върху подготовката на новото разширяване на града. Предишния ден беше приела делегация от градоустройствения институт в Киев. Заедно разработваха инфраструктурата на шестия нов жилищен квартал в Припят, който трябваше да се построи върху един регенериран терен до реката; там щяха да бъдат настанени работниците, които щяха да управляват първите реактори на новата огромна Чернобил АЕЦ 2 на директора Брюханов. В момента се извършваха изкопни работи и от дъното на реката се вадеше пясък за основите на новите квартали. След завършването им Припят щеше да приюти 200 000 души.18
Когато Проценко се запъти към апартамента на долния етаж в съботната сутрин минаваше осем. Нейната 15-годишна дъщеря вече беше отишла на училище; съпругът ѝ, който работеше като механик в града, все още спеше в леглото си. Тя завари съседите – близката ѝ приятелка Светлана и мъжа ѝ Виктор – седнали на кухненската маса. Въпреки ранния час те пиеха домашна водка – самогон. Светлана обясни, че брат ѝ се обадил от централата. Имало е експлозия.
– Ще изгоним тези „шитики“! – каза Виктор и вдигна чаша.19 Подобно на мнозина строителни работници и енергетици в централата той вярваше, че радиацията създава замърсени частици в кръвта – „шитики“, срещу които водката е полезно предпазно средство. Точно когато Проценко му казваше, че не може да пие самогон, колкото и да е нужно, на вратата се появи собственият ѝ съпруг.
– Търсят те по телефона.
Беше секретарката ѝ от Изпълкома.20
– Идвам! – каза Проценко.
Към 9:00 ч. стотици милиционери бяха мобилизирани по улиците на Припят и всички пътища към града бяха прекъснати от бариери.21 Когато ръководителите на града – включително Проценко, заместник-кметът Есаулов, началникът на гражданската отбрана, директори на училища и предприятия – се събраха на извънредно съвещание в „Белия дом“, на други места в Припят денят в тази топла съботна сутрин започна както обикновено.22
В петте училища в града и детските градини „Златна рибка“ и „Малко слънчице“ хиляди деца започваха учебните часове. Под дърветата майки разхождаха бебета в колички. Други отидоха на плажа да се пекат, да ловят риба или да поплуват в реката. В хранителните магазини продавачите зареждаха пресни продукти, колбаси, бира и водка за първомайския празник. Имаше и такива, които се отправиха към своите дачи и зеленчукови градини в покрайнините на града. Пред кафенето до речния пристан се правеха последни приготовления за едно сватбено празненство на открито, а на стадиона градският футболен отбор загряваше за следобедния мач.xcv
В конферентната зала на четвъртия етаж на „Белия дом“ Владимир Маломуж, втори секретар на Партията в Киевска област, взе думата. Маломуж беше пристигнал от Киев само преди час-два и тъй като в извънредни ситуации Партията стоеше по-високо от правителството, той пое контрола.23 До него стояха двамата най-силни мъже в града: директорът на централата Виктор Брюханов и строителният шеф Василий Кизима.
– Станала е авария – каза Маломуж, но не даде повече информация. – В момента се прави оценка на обстановката. Когато научим повече подробности, ще ви уведомим.24
Междувременно, обясни той, всичко в Припят трябва да върви по обичайния начин.25 Децата да останат в училище, магазините да са отворени и планираните за днес сватби да се състоят.
Естествено, имаше въпроси.26 На този ден пионерите от училище №3 – общо 1500 деца, членове на организация, която беше нещо като комунистически еквивалент на скаутите – трябваше да се съберат в Двореца на културата. Можеше ли сборът да се проведе? Беше планиран и детски спортен маратон по улиците на другия ден. Да го провеждат ли? Маломуж увери директора, че няма нужда плановете да се променят. Всичко трябва да продължи нормално.
– И моля ви, без паника! – каза той. – По никакъв начин не трябва да изпадате в паника.27
В 10:15 ч. една самотна бронирана кола – главното транспортно средство за радиационно разузнаване на 427-ми механизиран полк „Червено знаме“ от Гражданската отбрана на СССР – се отклони от киевския път и бавно зави наляво по отбивката за Припят.xcvi28 Със запечатани капаци и включени дозиметрични уреди, колата изхърка, когато се изкачи по моста над железопътната линия. През дебелите бронирани стъкла екипът видя града: всичко изглеждаше нормално.