От прозореца на кабинета Есаулов видя голяма тълпа, която излизаше от вечерна прожекция в кино „Прометей“, и майки, които разхождаха децата си към кафенето на пристана. От ресторанта долу се чуваше звънтене на чаши от сватбено тържество. Той чу възгласи: „Горчиво!“, и после хор гласове забавено броеше: „Едноо! Двее! Трии!“.
В съботната вечер телефонните линии и радиоточките във всеки апартамент в Припят бяха заглъхнали.53 Радиоточки висяха по стените на домовете в целия Съветски съюз и бълваха пропаганда по три канала: всесъюзен, републикански и градски. Предаванията започваха всяка сутрин в шест часа със съветския химн и безрадостния поздрав „Говорит Москва“. Много хора оставяха радиото да работи непрекъснато. Имаше време, когато изключването будеше подозрение. Във всяка кухня се чуваше каканиженето на партийното просвещение. Когато радиоточките спряха и телефоните замлъкнаха, дори онези жители на Припят, които бяха прекарали следобеда, наслаждавайки се на щедрото слънце, започнаха да усещат, че се случва нещо извънредно.54
После дойдоха чиновници от местни бюра за жилищно настаняване, т.нар. жекове, които казаха на хората да измият стълбищата си, а млади комсомолки започнаха да чукат по вратите и да раздават йодни таблетки.55 Плъзна слух, че всички останали реактори в централата са изключени и че целият град ще бъде евакуиран. Някои дори си опаковаха багажа и излязоха на улицата в очакване да ги вземат веднага. Но нямаше никакво официално съобщение.
Александър Корол беше прекарал голяма част от сутринта в апартамента на Леонид Топтунов, чакайки стария си приятел да се върне и да обясни какво се е случило в Блок 4.56 Беше чул, че в централата е станала проектна авария от максимална степен. Но той отказа да повярва. Накрая приятелката на Топтунов, медицинската сестра, се появи и съобщи, че всички от нощната смяна са настанени в Болница 126. В момента транспортирали някои от тях със самолет в специализирана клиника в Москва.
Минаваше 21:00 ч., когато Корол стигна в болницата, държейки в ръцете си хавлиена кърпа, паста за зъби и четката на Топтунов.xcix Два червени автобуса „Икарус“ бяха спрели пред входното стълбище.c Един от тях беше пълен с ранени пожарникари, включително другарите му от нощната смяна в Блок 4. Те все още бяха в болничните си пижами и мнозина изглеждаха напълно здрави. Корол се качи в автобуса и намери Топтунов: Леонид изглеждаше както обикновено. Но приятелят му забеляза, че седалките и стените на автобуса са покрити с пластмасови листове и когато Топтунов започна да говори, изглеждаше смутен и объркан.57 Корол го попита какво се е случило.
– Не знам – отговори младият оператор. – Прътите се вдигнаха наполовина и след това спряха.58
Корол не пита нищо повече. Беше му ясно, че в Припят малцина като него знаят, че извеждат хора от града, а още по-малко къде ги водят. Той започна да се придвижва в автобуса с химикалка и лист хартия, като записваше имената и адресите на роднините на приятелите си – поне да им каже, че близките им ще бъдат транспортирани в Москва. Докато правеше това, качиха още двама мъже на носилки.
Един от тях погледна нагоре.
– Здрасти, Корол – каза бодро той.
Корол нямаше представа кой беше този пострадал специалист. Лицето му беше яркочервено и толкова подуто, че не можеше да се познае. Когато Корол видя човека на втората носилка с 30% изгаряния по тялото, осъзна, че каквото и да се беше случило с контролните пръти, това съвсем не беше малка авария.59 В този момент времето му изтече: приятелите му тръгваха. Корол слезе от автобуса и проследи с поглед как той се отдалечава от Болница 126.
Същата нощ Корол и други старши инженери от централата се събраха на групи в апартаментите си, като пиеха бира и обсъждаха възможните причини за аварията. Изказваха се различни теории, но отговори нямаше. Включиха телевизора с надежда да чуят новини, но нищо не се спомена нито за централата, нито за някаква злополука.
В големия ъглов апартамент в края на „Ленински проспект“ Валентина Брюханова напразно беше чакала цял ден да чуе новини за съпруга си, когото за последен път бе видяла преди разсъмване, когато той излезе в пълно мълчание.60 Отдавна беше минало полунощ, когато директорът на централата се върна вкъщи и донесе пропуск, с който бременната им дъщеря и зет им можеха да се качат в семейния автомобил, да се промъкнат през милиционерския кордон и да избягат от града. Той се отби само за няколко минути и каза, че трябва да се връща в централата.
– Нали знаеш, че капитанът последен напуска кораба. От сега нататък – каза той на Валентина – ти ще отговаряш за семейството.