Но на всеки час химическите части на гражданската отбрана се връщаха и искаха от нея да нарисува още карти, защото те продължаваха да отчитат повишаващите се нива на радиация в Припят и извън него. В 8 ч. вечерта в събота кметът ѝ каза да подготви града за евентуална евакуация. За момента нямаше все още потвърждение. Но ако дойде заповедта, каза той, тя трябва да е готова веднага да изведе цялото население – с автобуси или с влак.
В конферентната зала срещу кабинета ѝ Проценко се включи към група от двайсет души от градската администрация, за да започне подготовката. Архитектката разгърна картите и преброи всяка жилищна сграда в града, докато началниците от вътрешното паспортно управление и областните „жекове“ определиха броя на семействата във всеки комплекс, включително колко деца и възрастни има във всяко семейство. След това заедно с началник на гражданската отбрана в града Проценко изчисли броя на автобусите, които щяха да са нужни за всички жители на 6-те микрорайона.
Общо в Припят имаше 51 300 мъже, жени и деца, от които повече от 4000 бяха оператори в централата и строителни работници, които щяха да останат, за да се грижат за обслужването на града и централата.cxii За да се изведат безопасно всички семейства, трябваха повече от 1000 автобуса плюс два речни съда и три дизелови влака, които щяха да се насочат към гара Янов и да вземат мъжете от ергенските общежития.29
В същото време в Киев украинското Министерство на транспорта започна да реквизира автобуси от транспортните предприятия в целия град, от околните градове и предградия и извика шофьорите им на работа късно в събота вечерта и им нареди да бъдат в готовност да тръгнат за Припят с милиционерски ескорт.30 В 23:25 ч. те получиха заповед от Министерския съвет на Украйна да потеглят. Към 3:50 ч. сутринта 500 автобуса вече бяха пристигнали в покрайнините на града, а след по-малко от половин час още 500 наближаваха Чернобил.31 Преди разсъмване една 12-километрова колона беше спряла по пътя към Припят, а шофьорите чакаха по-нататъшни инструкции, закусвайки от една подвижна закусвалня. Цялата операция се извършваше при пълна секретност. В неделя сутрин по автобусните спирки в Киев тълпи объркани пътници напразно чакаха автобусите по разписание, но те изобщо нямаше да се появят.32
Към обед в неделя гражданите на Припят започнаха да се събират пред блоковете си в очакване да напуснат града. Те стискаха малки пазарски чанти с принадлежности, храни – варени картофи, хляб и сланина – и документи.33 Нямаше паника. Въпреки предупрежденията да се стои вкъщи на родителите им беше трудно да удържат малките деца, които тичаха наоколо и играеха по прашните улици.34 Някои семейства тръгнаха пеша.35
В същото време екипажите на двата вертолета на 51-ви вертолетен гвардейски полк се подготвяха за въздушна атака на реактор №4.cxiii Операцията, одобрена от Борис Шчербина в 8:00 ч., започна с прибързани импровизации.36 Не само местата за излитане и кацане, но и летателните планове, скоростта, траекториите, радиационните условия – всичко това трябваше да се разработи от генерал Антошкин и хората му, като през цялото време те трябваше да се съобразяват с исканията на сприхавия председател на правителствената комисия. Когато пилотите започнаха да извършват разузнавателните си полети и да установяват летателни маршрути над реактора, вниманието на Шчербина се насочи към намирането на хиляди тонове материал, който трябваше да се изсипе в него.
Валерий Легасов и другите учени трябваше най-накрая да направят един коктейл от вещества, който да се хвърли сред развалините на Блок 4: глина, олово и доломит.37 Надяваха се, че те ще потушат графитния пожар, ще охладят нажеженото ядрено гориво и ще блокират отделянето на радионуклиди в атмосферата. Старецът Александров и ядрените физици от института „Курчатов“ препоръчаха олово и доломит, който беше естествен минерал, съдържащ калций и магнезиев карбонат. Учените се надяваха, че заради ниската си точка на топене оловото ще се втечни от пожара и така ще помогне да се охлади температурата на ядреното гориво, както и ще улови радионуклидите, отделящи се от разрушеното ядро. Освен това разчитаха, че оловото ще се оттече на дъното на реакторния контейнер, където ще се втвърди и ще образува бариера срещу гама-радиацията. Очакваха също така доломитът да охлади горивото и да се разпадне химически в топлината на пожара, като отдели въглероден диоксид, и по този начин графитният огън щеше да остане без кислород. Александров предложи да се добави и глина, която можеше да запечата реактора и да помогне за поглъщането на радионуклидите.