Проценко се върна на бюрото си и пак се зае да чертае карти за химическите части, които на всеки час отчитаха радиационната обстановка. Започнаха да търсят радиация и във вътрешността на самия Изпълком и я предупредиха, че всички коридори са замърсени. Портиерът отдавна си беше отишъл и затова Проценко сама взе един мокър парцал и започна да мие линолеума. Правеше го с голи ръце, защото нямаше ръкавици.
Разноцветният конвой от автобуси се промъкваше през тесните пътища около града, а вътре малцина от заминаващите граждани знаеха къде отиват.49 Никой не им беше казал нищо. Вярваха обаче, че скоро ще се върнат. Част от конвоя вече се беше отдалечила доста от града, когато някой се сети, че по гумите на автобусите е полепнал прах с опасно висока радиация и трябва да се върнат обратно в Припят за обеззаразяване.50 Един от служителите на централата беше пропътувал с жена си и децата си повече от 50 км, когато им каза да продължат сами, а той се върна обратно, за да помогне на колегите си.51 Шофьорът го остави в град Иванков, където трябваше да увещава началника на местната милиция да го пусне да се върне. Някои от евакуираните убедиха шофьорите да ги откарат чак до Киев, но според плана на вътрешното министерство всички жители на Припят трябваше да бъдат разпределени в малките градчета и села в земеделската област Полесия, където всяко семейство поотделно щеше да отседне при селяни и колхозници.
Докато напускаше града, съпругата на Виктор Брюханов плачеше.52 В автобуса на Наталия Ювченко пътниците си шепнеха тревожно къде ли ще ги откарат.53 По пътя те търсеха да видят имената на селата, през които минаваха, и виждаха съчувствие по грубите лица на селяните, които ги наблюдаваха от дворовете си.
На третия етаж на „Белия дом“ съвещанията на правителствената комисия продължаваха.54 Долу Мария Проценко все още седеше на бюрото си. Беше около 8 ч. вечерта, когато тя погледна през прозореца и забеляза една жена, която пресичаше площада и отиваше в града. Беше сама и носеше куфар. Проценко недоумяваше. Всяка жена и дете трябваше да са заведени на безопасно място преди часове. Тя изпрати дежурен офицер да слезе и да разбере какво става. Наблюдаваше от кабинета си как той спря жената и започна да я разпитва. Говореха си нещо, жената кимаше и след това продължи с куфара си. Когато охранителят се върна, Проценко научи от него, че новината за извънредното положение в Припят очевидно не беше достигнала навсякъде и някои влакове все още минаваха през гарата и спираха по обичайното си разписание. Жената се връщаше от уикенд извън града и беше слязла от влака от Хмелницки, на триста километра на югозапад, без да има някакво основание да смята, че нещо се е променило по време на отсъствието ѝ.
Когато охранителят ѝ обясни какво се е случило, тя не изглеждаше нито уплашена, нито в паника. Каза му, че естествено, съгласна е да се евакуира, но „най-напред ще мина през къщи“.
Докато жената вървеше с куфара си към своя блок, намери Припят зловещо променен. Само за няколко часа любимият град на бъдещето на Виктор Брюханов се беше превърнал в град призрак. По балконите на „Ленински проспект“ се ветрееше изоставено пране. Плажовете бяха пусти, ресторантите – празни, а детските площадки бяха притихнали.
Сега улиците се огласяха от нови звуци: лаеха объркани домашни кучета, чиято козина беше толкова замърсена с отровен прах, че собствениците им бяха принудени да ги изоставят; виеха двигатели на разузнавателните коли на гражданската отбрана; безмилостно бръмчаха мотори на хеликоптерите, докато пилотите и механиците от 57-ми гвардейски вертолетен полк правеха нови и нови налети, за да хвърля чували с бор и пясък в устата на радиоактивния вулкан.
cii Експертът е бил полковник Анатолий Кушнин.
ciii Най-напред той се представил на началника на гражданската отбрана Иванов и командира на съветските химически войски Владимир Пикалов, който най-накрая пристигнал в 11:30 ч. вечерта в събота: според Возняк и Троицки в: Чернобыль: Так это было, 214.
civ Предположението на Легасов за цялото тегло на графита в Блок 4 преди и след експлозията значително надвишава почти всички останали. Но дори по-ниските оценки за количеството на графита, останал в ядрото след аварията – като например 1500 тона според един меморандум на КГБ от 11 май 1986 г., – означават, че той ще продължи да гори непрекъснато още почти два месеца.