Междувременно държавните ядрени агенции и агенциите за защита на населението в Стокхолм бяха получили доклади за подобни високи нива на замърсяване в едно изследователско съоръжение в Студсвик, на 200 км от Форсмарк.13 Пробите от въздуха, изпратени в Стокхолм, също показваха повишена радиация и изотопна комбинация, съдържаща графитни частици, което значеше, че е станала катастрофална авария в граждански ядрен реактор, но много по-различен от тези във Форсмарк. Към 13:00 ч. на базата на метеорологични изчисления, част от мониторинга на спазването на договора за частична забрана на ядрените опити, шведският Изследователски институт за национална отбрана също беше разработил преобладаващи климатични модели в Балтийско море. Те категорично потвърдиха, че радиоактивното замърсяване не беше от Форсмарк. Беше дошло отнякъде извън Швеция. А вятърът духаше от югоизок.
Около 11 ч. сутринта московско време Гайдар Алиев беше в кабинета си в Кремъл, когато звънна телефонът и го извикаха на извънредно заседание на Политбюро.14 Като заместник министър-председател на СССР, Алиев беше един от най-силните хора в Съветския съюз.cxviii15 Бивш председател на КГБ в Азербайджан и един от 12-те членове на Политбюро с право на глас, той споделяше отговорността за вземането на най-важните решения, които определяха курса на империята. Въпреки това в понеделник сутринта дори Алиев знаеше съвсем бегли подробности за ядрената авария в Украйна. Нито в съветската преса, нито по радиото или телевизията бяха съобщили нещо за Чернобил. Дори без да им се подскаже от Москва, властите в Киев вече бяха предприели съответни действия, за да не позволят на учените да разберат каква е ситуацията.16 В събота уредите в киевския Институт по ботаника регистрираха силно повишение на радиацията, след което офицери от КГБ пристигнаха и ги запечатаха „за да се избегне паника и разпространение на провокационни слухове“. Въпреки това, когато Генералният секретар Горбачов свика извънредното заседание, за да се обсъди случилото се, Алиев си даваше сметка, че радиацията скоро ще бъде открита далеч извън границите на СССР.17
Дузината мъже, измежду които Алиев, министър-председателят Рижков, шефът на пропагандата Александър Яковлев, все по-активният консервативен опонент на Горбачов Егор Лигачов и председателят на КГБ Виктор Чебриков се събраха не както обикновено в заседателната зала на Политбюро, а в мрачния кабинет на Секретаря Горбачов на третия етаж в Кремъл.18 Независимо от неотдавнашния ремонт, килимите с изящни мотиви и сводестия таван с кристални полилеи, стаята изглеждаше неуютна и приличаше на пещера.19 Всички бяха изнервени.
Горбачов попита простичко:
– Какво се случи?20
Секретарят на ЦК Владимир Долгих, отговарящ за енергийния сектор в СССР, започна с това, което беше научил от телефонните си разговори с Шчербина и експертите в Припят.21 Той описа аварията, разрушаването на реактора и евакуацията на града.22 Въздушните сили използваха вертолети, за да покрият разбития блок с пясък, глина и олово. На юг и на запад се движеше радиационен облак, който вече бяха открили в Литва. Все още информацията беше оскъдна и противоречива – въоръжените сили казваха едно, учените – друго.cxix23 Сега присъстващите трябваше да решат дали да кажат на съветските граждани за аварията и какво точно.
За Горбачов това беше внезапен и неочакван тест за новото му отворено и прозрачно управление, което само месец по-рано беше обещал на партийната конференция. Оттогава гласността беше останала само като лозунг.24
– Трябва да направим изявление, и то възможно най-скоро – каза той. – Не можем да отлагаме.25
Но традиционните рефлекси за секретност и параноя все още бяха дълбоко вкоренени. Истината за всякакви инциденти, които можеха да подкопаят престижа на СССР или да предизвикат обществена паника, винаги досега беше потискана. Дори експлозията в „Маяк“ през 1957 г. официално все още не се беше случила. Когато съветски военен пилот погрешка свали един корейски „Джъмбо джет“ през 1983 г., при което загинаха всичките 269 пътници на борда, в началото Съветският съюз отрече да знае нещо за инцидента. Властта на Горбачов все още беше слаба и уязвима спрямо съпротивата на реакцията, която унищожи Хрушчов и неговата програма за либерализация.cxx Той трябваше да внимава.