Въпреки че по-късно официалният запис на срещата щеше да покаже, че е имало общо съгласие да се направи публично изявление за аварията, Гайдар Алиев твърдеше, че той е заблуждаващ.cxxi Според разказа на заместник министър-председателя той самият държал истината веднага да се разкрие честно – цяла Европа скоро щяла да научи, че нещо ужасно се е случило, а катастрофата беше прекалено голяма, за да може да се скрие. Какъв е смисълът да се скрие нещо, което вече е публично известно? Преди обаче да свърши, Егор Лигачов, по общо признание вторият най-могъщ човек в Кремъл, го прекъсна:26
– Ти какво искаш? – грубо попита той. – Каква информация искаш да се оповести?
– Хайде, хайде – отговори Алиев. – Не можем да го скрием.27
Другите присъстващи на масата твърдяха, че все още нямат достатъчно информация, за да уведомят обществеността, и се страхуваха, че ще предизвикат паника.28 Ако се съобщи нещо публично, то трябва да е строго ограничено.29
– Изявлението трябва така да е формулирано, че да не предизвика прекалено голяма тревога и паника – каза Председателят на Президиума на Върховния съвет на СССР Андрей Громико. Когато гласуваха, Лигачов очевидно надделя.cxxii30 Политбюро реши да приложи традиционния подход. Партийните старейшини изготвиха едно съвсем общо изявление от 23 думи, което трябваше да се излъчи от държавната телеграфна агенция ТАСС и чиято цел беше да се противопостави на онова, което официалният говорител на Централния комитет беше нарекъл „буржоазна фалшификация... пропаганда и измислици“.
Каквито и да бяха намеренията на Горбачов, изглежда, че в края на краищата старите методи си оставаха най-добри.
Към 14:00 ч. в Стокхолм шведското правителство беше единодушно: страната е замърсена вследствие на голяма ядрена авария извън границите ѝ.31 Само един час по-късно шведското външно министерство се свърза с правителствата на Източна Германия, Полша и СССР и попита дали такава авария се е случила на тяхна територия. Скоро след това шведите изпратиха същото комюнике до своите представители в Международната агенция за атомна енергия. В същото време правителствата на Финландия и Дания вече бяха потвърдили, че те също са открили радиоактивно замърсяване на свои територии.
В град Чернобил единственият малък хотел, където някога Брюханов беше седял на леглото в стаята си и беше чертал планове за своето ядрено бъдеще, се пълнеше с изтощени апаратчици, изпратени от Москва.32 В димящите развалини на реактор №4 продължаваха да кипят радионуклиди, докато пилотите на хеликоптерите на 17-а въздушнопреносима армия се опитваха да покрият реактора и да ограничат графитния пожар, който бушуваше под тях. Въпреки това съветските власти увериха шведите, че нямат информация за ядрена авария на територията на СССР.
Същия следобед в Москва аташето по научните въпроси в шведското посолство се свърза с Държавния комитет за използване на атомната енергия – благото публично лице на Средмаш, Министерството на средното машиностроене.33 Но Комитетът нито потвърди, нито отрече, че има проблем с някой от реакторите. В ранната вечер, на коктейл в шведското посолство, посланик Торстен Йорн притисна един служител от съветското външно министерство и директно го попита дали му е известно, че неотдавна в СССР е станала ядрена авария.
Служителят отговори на Йорн, че ще се вземе предвид питането, но не коментира нищо повече.34
Най-накрая, в 8:00 ч. в понеделник на 28 април, почти три дни след като токсичният облак за първи път се понесе по нощното небе над Блок 4, Радио Москва излъчи съобщението на ТАСС, което по-рано беше одобрено в кабинета на Горбачов.
В Чернобилската АЕЦ е станала авария – казваше говорителят. – Има повреда в един от атомните реактори.35 Вземат се мерки за отстраняването на последиците от аварията. На пострадалите се оказва помощ. Създадена е правителствена комисия.
Със своята краткост и пестеливост по отношение на истината бюлетинът беше типичен за стила на съветските новини, едно продължение на начина, по който държавата беше прикривала обикновени промишлени аварии с десетилетия. Час по-късно програмата на Радио Москва за чужбина повтори съобщението на английски език за чуждестранни слушатели, след което последва дълго изброяване на ядрени инциденти на Запад. Нито едно от съобщенията не споменаваше кога точно е станала аварията в Украйна.
В 21:25 ч. московско време „Время“, основната телевизионна новинарска програма, която се излъчваше в целия Съветски съюз, предаде същото съобщение от 23 думи от името на Министерския съвет на СССР.36 То беше под номер 21 в списъка от новини. Нямаше снимки. Единствено сериозното изражение на лицето на говорителя и споменаването на Министерския съвет говореше, че вероятно се е случило нещо извънредно.