На другата сутрин, във вторник, 29 април, московската преса запази пълно мълчание за аварията. В Украйна киевските ежедневници съобщиха новината, но редакторите направиха всичко възможно да не я разгласяват.37 „Правда Украины“ отпечата кратко съобщение в долния край на трета страница, под една статия, в която се разказваше как двама пенсионери се борят да си прокарат телефон вкъщи. Украинският работнически ежедневник „Робітнича газета“ („Работнически вестник“) се погрижи да зарови историята за Чернобил под едни таблици за резултатите от мачовете на съветските футболни отбори и информация за някакъв шахматен турнир.
В Кремъл, в 10:30 ч. сутринта, Горбачов беше свикал второ за последните два дни извънредно съвещание на Политбюро.38 Сега той беше загрижен, че първоначалната реакция към разрастващата се катастрофа е била доста неубедителна: радиацията продължаваше да се разпространява, в Скандинавия вече бяха съобщени повишени нива, а поляците задаваха неудобни въпроси. Възможно ли беше замърсяването да достигне Ленинград или Москва?
Владимир Долгих съобщи последната новина на колегите си: радиоизотопният облак, който се носеше от Чернобил, се беше разделил на три следи, които напредваха на север, на юг и на запад. Министерството на вътрешните работи е заградило една територия от поне десет километра около централата и нивата на радиацията от реактора спадали.cxxiii39 Шефът на КГБ Чебриков не беше съгласен: неговите източници не показваха, че радиационната обстановка се подобрява. В действителност настъпвала катастрофа.40 Евакуацията в зоната продължавала, а вече имало 200 пострадали от аварията, които били настанени в московска болница; украинският премиер Владимир Шчербицки съобщил за настъпването на паника в републиката.
Всички присъстващи бяха съгласни, че трябва възможно най-бързо реакторът да се запечата. За да овладеят ситуацията, те се заловиха да сформират 7-членна оперативна група начело с премиера Рижков, в която влизаха още Долгих, Чебриков, министърът на вътрешните работи и министърът на отбраната. Групата получи извънредни правомощия да командва всички партийни и министерски власти в целия Съветски съюз и щеше да координира аварийните дейности от Москва, като предостави всички ресурси на централизираната държава на разположение на правителствената комисия в Чернобил.
Дискусията отново се насочи към въпроса какво да се каже на света за случилото се.
– Колкото сме по-честни, толкова по-добре – каза Горбачов, намеквайки, че е необходимо да се даде конкретна информация поне на правителствата на сателитните държави, на Вашингтон и Лондон.41
– Вие сте прав – каза Анатолий Добринин, който наскоро беше назначен в ЦК след 20-годишна служба като посланик на СССР в САЩ. – Сигурен съм, че на бюрото на Рейгън вече има снимки.
Присъстващите се съгласиха да изпратят каблограми до посланиците в световните столици, включително в Хавана и Варшава, Бон и Рим.42
– Да даваме ли информация на нашите хора? – попита Алиев.43
– Може би – отговори Лигачов.
Вечерта във вторник „Время“ излъчи ново съобщение от името на Министерския съвет.44 В него се признаваше, че в резултат на експлозията в Чернобилската централа са загинали двама души, част от реакторната сграда е разрушена и град Припят е евакуиран. Не се споменаваше за радиоактивно замърсяване. Този път съобщението беше на шесто място след последните окуражаващи новини за могъщата съветска икономика.
По това време световните медии вече бяха надушили грандиозната катастрофа зад Желязната завеса и Чернобил стана водеща новина на Запад. Вестниците и телевизионните мрежи бяха изпратили своите кореспонденти на лов за повече подробности независимо от мъглявите източници. На представителите на чуждестранната преса в Москва беше отказано разрешение да отидат в Украйна; пред тях се издигаше стена от бюрократично мълчание и те трябваше да се задоволят с оскъдните материали. Лутър Уитингтън от телеграфната служба на Юнайтед Прес Интернешънъл, наскоро пристигнал в Москва, се беше натъкнал случайно на една украинка на Червения площад само няколко седмици по-рано и смяташе, че тя има връзки със службите за извънредни ситуации.cxxiv45 Уитингтън се обади по телефона на жената в дома ѝ в Киев и доколкото можа да разбере от нея, 80 души били загинали моментално, а още 2000 починали на път за болницата вследствие на взрива. Нямаше независимо потвърждение за това твърдение, а един от московските колеги на Уитингтън, Никълъс Данилоф от „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“, по-късно щеше да се убеди, че руският език на човека от ЮПИ е толкова елементарен, че той спокойно може и да не е разбрал какво му е казал източникът. Във всеки случай, това беше сензационна история, която мълниеносно се разпространи по международните телеграфни агенции и резултатите не бяха неочаквани.