На другата сутрин в Чернобил с вертолет бяха доставени парашути – не употребявано оборудване, както беше предложил Антошкин, а 14 000 чисто нови куполи за парашутнодесантни войски, взети от въздухопреносни отряди от целия Съветски съюз.71 Докато Антошкин извършваше тестовете, установи, че всеки парашут може да носи по 1,5 тона товар, без да се скъса.72 Към залез слънце екипажите му бяха успели да ударят реактора с още 1000 тона абсорбенти. Когато същата вечер генералът представи доклада си, за пръв път, откакто беше започнала бомбардировката, видя как лицето на Шчербина просветна.73
В сряда на 30 април – в навечерието на ежегодните първомайски чествания, – когато улиците в големи и малки градове в цялата страна щяха да се изпълнят с манифестации, вятърът, който духаше над Чернобилската централа, отново смени посоката си. Този път той се обърна почти право на юг, като носеше активно алфа- и бета-замърсяване директно към Киев, заедно с опасно високи нива на гама-радиация във формата на йод-131 – радиоизотопа, който се натрупва в щитовидната жлеза, особено при децата.74 Точно в един часа този следобед радиационните нива по улиците на града започнаха рязко да се повишават.cxxvii75 През нощта радиоактивността на „Проспект на науката“, близо до сърцето на Киев, на източния бряг на река Днепър, беше достигнала 2,2 милирентгенчаса (или 22 микросиверта на час) – стотици пъти над нормата. Движението на радиоактивния облак се следеше от специална апаратура за наблюдение на времето в Държавния комитет по хидрометеорология, който този ден изпращаше секретни доклади за получените резултати на министър-председателя Рижков в Москва, както и на ръководителите на украинската комунистическа партия в Киев, включително на първия секретар Шчербицки.76
В Министерството на здравеопазването на Украйна най-изтъкнатите лекари на републиката, които обикновено бяха сдържани и добре организирани, сега започнаха да изпадат в паника.77 Те обсъждаха необходимостта да се вземат превантивни мерки срещу радиоактивните аерозоли и да излъчат предупреждение към населението по радиото и телевизията. Не предприеха обаче никакви действия. Председателят на киевския Изпълком, т.е. кметът, Валентин Згурски, който освен всичко отговаряше и за координацията на гражданската отбрана, беше работил във фабрика за производство на уреди за измерване на гама-лъчи и беше запознат с опасностите от радиацията.cxxviii Той се опита да убеди Шчербицки да отмени голямата първомайска манифестация, предвидена да мине през центъра на града на другата сутрин.78 Но Първият секретар му каза, че заповедта е дошла от Москва. Не само че манифестацията щеше да се състои, но и всички трябваше да присъстват на нея заедно със семействата си, за да покажат, че няма причина за паника в Киев.
На другата сутрин подготовката за манифестацията започна както обикновено. Партийните организатори бяха окачили знамена, а зрителите изпълваха улиците. В 10:00 ч. първият секретар трябваше да открие манифестацията от мястото си в центъра на трибуната, която гледаше към Площада на Октомврийската революция. Но само десет минути преди началото той изчезна от погледите.79 Мястото му в центъра на трибуната остана празно. Членовете на украинското Политбюро, кметът на града и събралите се големци се разтревожиха: единствен първият секретар имаше право да открие шествието, а той нито един път през цялата си партийна кариера не беше закъснявал за първомайската манифестация. Най-после неговата „Чайка“ се спусна от хълма към трибуната и рязко спря. Шчербицки се измъкна от задната седалка с почервеняло лице, ругаейки:
– Казах му, че не можем да проведем манифестацията на „Хрешчатик“ – измърмори той на събралите си големци. – Това не е Червеният площад. Това е долина – тук се натрупва радиация... А той ми каза: „Ако провалиш манифестацията, ще си оставиш партийния билет на масата.“80
Разгневеният първи секретар не остави у никого съмнение с кого беше говорил. Единственият човек в Съюза, който имаше власт да го заплаши с изключване от Партията, беше самият Горбачов.
– По дяволите! – каза Шчербицки. – Да започваме манифестацията.cxxix81
Скоро след 10 ч. ентусиазираните тълпи започнаха да се движат по широкия булевард „Хрешчатик“. Слънцето беше топло, атмосферата – празнична. Площадът представляваше море от червени знамена и блокове от ярки теменужки с пролетни цветове: магента, жълто и синьо; редици от ветерани на Партията в сиви костюми и червени шалчета; момичета от пионерската организация – комунистическите девойки скаути – в бели униформи и червени връзки, които махаха с клонки от цъфнали череши, и млади танцьори с бродирани блузи и издути шалвари на традиционната казашка носия, които се клатеха, хванати за ръце, или се въртяха в кръгове, хванати плътно един до друг.82