Рижков събра членовете на сменената правителствена комисия и им нареди да отлетят за Чернобил на следващия ден. Начело на новия екип беше поставен Иван Силаев, 55-годишният бивш министър на авиационната промишленост.cxxxii89 Главният учен, който трябваше да замести Легасов, беше Евгений Велихов – най-близкият съсед на Легасов и негов съперник за наследник на стареца Александров като директор на института „Курчатов“.
Когато заседанието свърши, Рижков отиде на среща с Горбачов в кабинета му.90 Министър-председателят и консервативният партиен шеф Лигачов бяха решили, че е дошло време да посетят мястото на аварията. Рижков каза на Генералния секретар за намеренията си, като очакваше Горбачов да каже, че ще дойде с тях. Но очевидно на съветския лидер и през ум не му минаваше такова нещо. На другия ден Рижков и Лигачов, заедно с директора на КГБ, излетяха за Киев без него.91
Придружени от Първия секретар на украинската компартия Шчербицки и министър-председателя на Украйна, членовете на Политбюро отлетяха с хеликоптер за Чернобилската централа.92 Спряха в едно село, където бяха настанени евакуирани жители на Припят.
Рижков забеляза, че хората, с които се запозна, бяха странно спокойни, и той предположи, че все още не знаят за величината на катастрофата, която ги беше сполетяла. Когато попитаха кога ще могат да се върнат вкъщи, министрите не можаха да им отговорят. Казаха им да чакат и да имат търпение.
В два часа следобед Рижков и Лигачов присъстваха на брифинг в райкома на Партията в град Чернобил.93 Разговорът се насочи към евакуирането на селищата около централата. Шчербина каза на Рижков, че току-що е започнала евакуация в 10-километровата зона.
На масата имаше разузнавателни карти на участъка около атомната централа, направени за индивидуални военни, метеорологични и геоложки проучвания. Всичките бяха строго секретни и по тях беше обозначено разпространението на радиацията от централата.94 Като ги насложиха една върху друга, се показа едно петно с неправилна форма и с център Припят, което се разширяваше на югоизток и покриваше Чернобил; после пресичаше границата и навлизаше в Беларус на север, а на запад се очертаваше една дълга следа от висока радиация, която се раздвояваше към градовете Вилча и Полеское. Замърсеното пространство се простираше далеч отвъд десеткилометровата зона и сега вече заплашваше десетки хиляди хора върху огромна площ – на някои места на повече от 30 км от централата.
Министър-председателят Рижков внимателно проучваше картите. Засега някои места изглеждаха безопасни, други – определено не, а в някои села замърсяването беше разпръснато и беше различно на различни улици. Очевидно трябваше да се предприеме нещо, но какво точно, беше трудно да се определи. Всички в стаята очакваха неговото решение.
– Ще евакуираме населението от 30-километровата зона – каза най-после Рижков.
– От цялата зона? – попита някой.
– От цялата зона – повтори министър-председателят и огради в кръг територията на картата, за да наблегне на думите си. – Започвайте незабавно.
cxvi В този момент образуваният от експлозията облак вече нахлувал в Полша и Финландия.
cxvii Съоръжението е било завършено през 1988 г.
cxviii Алиев оглавява КГБ в Азербайджан от 1967 дo 1969 г.:
cxix Някои партийни старейшини се мъчили да схванат значението на малкото категорични факти, които получили. В копие на един от първите доклади на КГБ за аварията, представен на ЦК на Украйна на 28 април, някой е подчертал измерените стойности на радиация и написал в полето: „Какво значи това?“ Вж. втората страница на документа под заглавие „О взрыве на АЭС“, 28 април 1986, aрхивен материал на Държавна сигурност на Украйна, ф. 16, оп. 11-А, www.archives.gov.ua/Sections/Chornobyl_30/GDA_SBU/index.php?2.
cxx По това време истинските реформатори в Политбюро били едно малцинство от 4 души: Елцин, Яковлев, Шеварднадзе и самият Горбачов. Лигачов бил гардлайнер, а Рижков – умерен консерватор. Remnick, Lenin’s Tomb, 48.
cxxi Работният запис цитира Лигачов (който според повечето разкази на други лица бил против споделянето на информация), който казал: „Хората са добре настанени. Трябва да направим изявление за аварията без отлагане.“ Протокол на заседание на Политбюро (28 април 1986) в: Pikhoya, Soviet Union, 431.
cxxii Говорителят на ЦК Леонид Доброхотов казва в едно интервю във втория епизод на „Втората руска революция“: „Указанията бяха традиционни, т.е. ние трябваше да омаловажим катастрофата, да предотвратим паниката сред хората и да се борим срещу онова, което тогава се наричаше буржоазна фалшификация, буржоазна пропаганда и измислици.“