Тя потърка лице в мекото вратле на дъщеря си.
— Уча се да говоря както говорят те, да се обличам като тях. Но никога няма да мисля като тях. Единствено Люсиен е изключение. И се държа като тях, поне когато ме виждат.
Абигейл погали доволно гърба на бебето и продължи да се люлее. Внезапно чу тежки стъпки по стълбите и скочи бързо. Ръцете й обвиха детето и тя се завъртя към люлката.
Чу как Жулиен влиза в стаята й, без да го погледне, разбра, че е пиян. Всъщност той винаги беше пиян или се канеше да се напие.
Аби не проговори. Остави дъщеря си в люлката, а когато Мари Роз захленчи недоволно, започна да я гали нежно.
— Къде е гувернантката? — попита Жулиен.
Аби не се обърна към него.
— Не искам да влизаш тук, когато си пиян.
— О, вече даваш заповеди?
Езикът му се плетеше и едва пазеше равновесие. Но мислеше ясно. Според него алкохолът винаги проясняваше мозъка.
А той беше напълно наясно с желанията си, когато ставаше дума за съпругата на брат му. Ако Люсиен притежаваше някаква вещ, а какво бе жената, ако не вещ, то Жулиен я искаше за себе си.
Тя беше дребна, почти крехка, но имаше хубави, силни крака. Формата им се очертаваше ясно под тънките дрехи, осветени от огъня. И тези крака щяха да се обвият около него така леко, както около брат му.
Гърдите й бяха стегнати и налети, особено сега, когато кърмеше. Веднъж Жулиен ги бе пипнал, но Абигейл го зашлеви, сякаш имаше право да определя кой да я докосва.
Той затвори вратата зад себе си. Курвата, на която бе платил тази нощ, само бе раздразнила апетита му. Сега беше време да го задоволи.
— Къде е другата курва от блатото? — попита той.
Аби сви ръце в юмруци, завъртя се и застана пред люлката. Жулиен приличаше много на брат си, но у него имаше някаква грубост, която липсваше у Люсиен. Нещо зло и тъмно.
Тя се зачуди дали дядо й не беше прав, когато казваше, че при близнаците някои от качествата се разпределят още в утробата. Единият взима доброто, а другият — лошото.
Не знаеше дали Жулиен е дошъл на този свят вече увреден, но си даваше сметка, че е опасен, когато е пиян. Беше време да научи, че и тя може да бъде опасна.
— Клодин е моя приятелка и не позволявам да говориш за нея по този начин. Изчезвай оттук. Нямаш право да влизаш и да ме обиждаш. Този път ще кажа на Люсиен за това.
Аби видя как погледът му се плъзва надолу по тялото й и забеляза похотта в очите му. Тя бързо скри отчасти оголената си от кърменето гърда.
— Отвратителен си! Прасе! Как можеш да влизаш в стаята на бебето с мръсни помисли за жената на брат си?
— Курвата на брат ми.
Стори му се, че долавя мириса на яростта и страха й. Замайващ парфюм.
— Щеше да си разтвориш краката и за мен, ако бях роден петнадесет минути по-рано. Но нямаше да откраднеш името ми, както открадна неговото.
Аби вдигна гордо глава.
— Дори не те виждам. Никой не те вижда. Ти си нищо до него. Сянка. При това сянка, която вони на уиски и бардак.
Искаше й се да побегне. Жулиен винаги я плашеше по някакъв странен първобитен начин. Но не можеше да рискува да го остави сам с бебето.
— Когато разкажа на Люсиен за това, той ще те изгони.
— Той няма власт тук и всички го знаем — презрително отвърна Жулиен и се приближи към нея. — Майка ми държи властта в тази къща. А аз съм нейният любимец. Нищо не може да промени това.
— Люсиен ще те изгони!
Очите й се навлажниха, тъй като знаеше, че Жулиен е прав. В Мане Хол наистина царуваше Жозефин.
— Люсиен ми направи услуга, като се ожени за теб.
Гласът му прозвуча лениво, почти приятелски. Жулиен знаеше, че жертвата му няма къде да избяга.
— Мама вече го изхвърли от завещанието си. О, той ще получи къщата — тя не може да промени това, но няма да получи парите й. А парите поддържат дома.
— Вземи и парите, и къщата — махна небрежно с ръка Аби. — Вземи всичко. И върви по дяволите.
— Той е слаб. Моят брат светец е слаб. Светците винаги са такива въпреки цялата си благочестивост.
— Той е истински мъж. Много повече мъж, отколкото си ти.
Аби се надяваше да го ядоса достатъчно, за да я удари и да излезе от стаята. Но вместо това той се засмя и се приближи още повече.
Когато видя намерението в очите му, тя отвори уста, за да изпищи. Той протегна ръка и хвана кичур от тъмната коса, която се спускаше до кръста й. Силното оскубване превърна писъка й в стон. Свободната му ръка обви гърлото й и го стисна.
— Винаги съм взимал онова, което принадлежи на Люсиен. Дори курвите му.
Аби го заудря и захапа ръката му. А когато най-после успя да си поеме дъх, изпищя. Жулиен разкъса робата й и опипа гърдите й. Бебето в люлката заплака.