Животът беше хубав, твърде хубав за него, за да го рискува и за миг да се подчини на събудилия се в него звяр. Накъсо, Картър Уотсън беше хладнокръвен и уплашен.
Противникът му, скован в майсторския клин, се мъчеше да го събори. Уотсън го повали отново на пода, изтръгна се, бе отблъснат обратно от кръга с пепелявите лица и трябваше да се извърне от удара на дясната ръка на Патси и да влезе пак в клинч. Това се повтори много пъти. И Уотсън ставаше все по-хладнокръвен, докато напразно съпротивляващия се Патци, лишен от възможността да нанесе по-силен удар, беснееше все по-невъздържано и по-невъздържано. Той започна да удря с главата си, когато се намереше в клинч. Първия път шибна Уотсън с челото си право в носа. След това Уотсън, щом влезеше в клинч, заравяше лицето си в гърдите на Патци. Но разсвирепелият Патци продължаваше да шиба и разби собственото си око, нос и буза о темето на Уотсън. Колкото повече се нараняваше по този начин, толкова по-силно се блъскаше Патци.
Този едностранен двубой продължи дванадесет или петнадесет минути. Уотсън не нанесе нито един удар и само се мъчеше да избяга. Понякога, в моментите, когато беше свободен и кръжеше около масите, като се стремеше да стигне вратата, мъжете с пепелявите лица го хващаха за полите на дрехата и го запращаха обратно, срещу размаханата дясна ръка на изхвърлящиЯ се Патци. Отново и отново и безброй пъти той влизаше в клинч и просваше Патци по гръб, като всеки път първо го завъртваше и поваляше по посока на вратата и се приближаваше към тази цел с разстоянието, на което поваляше противника си.
Най-после, без шапка, разчорлен, с разбит нос и отекло око, Уотсън изскочи на тротоара и се хвърли в прегръдките на един полицай.
— Арестувайте този човек! — запъхтяно изрече той.
— Здравей, Патци — каза полицаят. — Какво е станало тука?
— Здравей, Чарли — отговори кръчмарят. — Тоя тип влиза и…
— Арестувайте този човек, господин полицай — повтори Уотсън.
— Хайде! Махай се оттука! — каза Патци.
— Махай се! — добави полицаят. — Ако не се махнеш, ще те натикам в дрънголника.
— Няма да се махна, ако не арестувате този човек. Той извърши физическо насилие спрямо мене, без да съм го предизвикал.
— Така ли, е Патци? — попита полицаят.
— Нее. Чакай да ти разправя, Чарли, пък аз си имам и свидетели да го докажат, та го ми бога. Аз си седях в кухнята
с паница супа, когато изведнъж тоя тип влиза и почва да ме закача. Никога не бях го виждал дотогава. Беше пиян….
— Погледнете ме, господин полицай — протестира възмутеният социолог. — Пиян ли съм?
Полицаят го изгледа с мрачен, заплашителен поглед и кимна на Патци да продължи разказа си.
— Тоя тип започва да ме закача. „А съм — казва — Тим Макграт и мога хубаво да те наредя — казва. — Горе ръцете!“ Аз се усмихнах, а той — прас! прас! — трясна ме два пъти и ми разсипа супата. Виж ми окото. Малко остана да ме
убие.
— Какво ще направите, господин полицай? — поиска да
знае Уотсън.
— Хайде, махай се — гласеше отговорът, — или ще те
бутна в участъка като нищо.
Тогава у Картър Уотсън се разбунтува чувството за гражданска справедливост:
— Господин полицай, аз протестирам… Но в този миг полицаят го хвана за рамото и дръпна така свирепо, че насмалко не го събори.
— Хайде с мен в участъка.
— Арестувайте и него — поиска Уотсън.
— Тази няма да я бъде — отговори полицаят. — Защо си го нападнал, като си е ял тихо и мирно супата?
Картър Уотсън беше искрено ядосан. Не само, че е бил нападнат без причина, лошо набит и арестуван, но и всички сутрешни вестници, без изключение, излязоха със сензационни съобщения за пиянското му сбиване със съдържателя на прословутия „Вандом“. Нито един ред не отговаряше на истината. Патци Хоран и сателитите му описваха схватката с всичките й подробности. Едно нещо било неопровержимо, — че Уотсън бил пиян. На три пъти бил изхвърлян на улицата, и три пъти се връщал, сипейки огън и жупел, и заявявал, че щял да направи заведението на пух и прах. „ВИДЕН СОЦИОЛОГ ПИЯН И ЗАПРЯН“ — бе първото заглавие, което прочете на първа страница, придружено от голям негов портрет. Другите бяха: „КАРТЪР УОТСЪН СЕ ДОМОГВА ДО ШАМПИОНСКА ТИТЛА“, „КАРТЪР УОТСЪН ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО“, „ИЗВЕСТЕН СОЦИОЛОГ ПРАВИ ОПИТ ДА ИЗЧИСТИ ДОЛНОПРОБНО КАФЕНЕ“ и „КАРТЪР УОТСЪН ноКАУТИРАН ОТ ПАТЦИ ХОРАН В ТРИ РУНДА.“