На другата сутрин пуснатият под гаранция Картър Уотсън се яви в полицейския съд в качеството на ответник по делото на народа срещу Картър Уотсън за извършеното от последния нападение с телесна повреда върху някой си Патци Хоран. Но преди това прокурорът, комуто се плащаше да преследва всички нарушители на закона срещу народа, го дръпна настрана да поговори с него на четири очи.
— Защо да не го замажем? — рече прокурорът. — Аз ще ви кажа какво да направите, господин Уотсън. Подайте ръка на господин Хоран и се помирете и ние още сега ще замажем случая. Една дума на съдията и делото срещу вас ще бъде прекратено.
— Но аз не желая да бъде прекратено — отговори Уотсън. — При длъжността, която заемате, вие би трябвало да ме обвинявате, а не да искате от мен да се помиря с този… с този господин.
— О, аз ще ви обвинявам, не се безпокойте — отвърна прокурорът.
— Но ще трябва да обвинявате и този Патци Хоран — съобщи му Уотсън, — защото ще поискам задържането му за нападение с телесна повреда.
— По-добре ще е да му протегнете ръка и да се помирите — повтори прокурорът, този път почти със заплаха в гласа си.
Делата на двамата бяха насрочени за разглеждане подир една седмица, в един и същи ден, от полицейския съдия Уитбърг.
— Нямаш никакви изгледи за успех — каза на Уотсън стар негов приятел от детинство, оттеглил се от работа директор на най-големия вестник в града. — Всички знаят, че този човек ти е нанесъл побой. Той се ползува с най-лоша слава. Но това ни най-малко не ще ти помогне. И двете дела ще бъдат прекратени. Това ще стане, защото ти си ти. Всеки обикновен човек щеше да бъде осъден.
— Но аз не разбирам — възрази озадаченият социолог. — Този човек ме нападна без всякакво предупреждение и жестоко ме наби. Аз не му нанесох нито един удар. Аз…
— Това няма нищо общо с цялата работа — прекъсна го приятелят му.
— Тогава посочи ми какво има нещо общо с тази работа?
— Ще ти кажа. Сега ти действуваш против местната полиция и политическата машинка. Кой си ти? Не си дори законен жител на града. Ти живееш във вътрешността. Ти нямаш право на глас тука. Още по-малко пък контролираш гласове на някакви избиратели. Този кръчмар държи в ръцете си голям брой избиратели в този район, много голям брой.
— Да не искаш да ми кажеш, че този съдия Уитбърг ще наруши светостта на своята длъжност и клетва, като остави този звяр ненаказан? — попита Уотсън.
— Ти само го гледай — беше зловещият отговор. — О, той ще го направи чудесно. Той ще произнесе свръх законна, свръх
юридическа присъда, преизпълнена с всички възможни думи от речника, означаващи справедливост и право.
— Но нали има и вестници! — възкликна Уотсън.
— В настоящия момент те не се борят против правителството. Ще си изпатиш от тях. Нали виждаш как са те изрисували вече.
— Значи, тези мошеници от полицейската команда няма
да пишат истината?
— Ще пишат нещо толкова подобно на истината, че хората да го повярват. Те пишат своите истории по предварителни указания, нали знаеш? Те получават нареждания да извъртат и украсяват и от тебе няма да остане горе-долу нищо, преди да са свършили. По-добре откажи се от цялата тази работа още сега. Лошо си го загазил.
— Но нали делата са насрочени.
— Ти само подшушни и ще ги прекратят. Не можеш да се бориш против политическа машина, освен ако имаш друга машина зад гърба си.
Ала Картър Уотсън беше упорит. Беше убеден, че машината ще го победи, но през целия си живот се беше стремил да опознае човешкото общество, а сегашният случай беше положително нещо ново.
Сутринта преди делото прокурорът направи още един опит
да потули цялата работа.
— Щом вие гледате на нещата по този начин, бих искал да взема адвокат да води обвинението по моето дело — каза
Уотсън.
— Никакъв адвокат няма да вземете — отговори прокурорът. — Народът ми плаща да водя обвинението и аз ще го водя. Но нека ви кажа. Вие нямате никакви изгледи. Ние ще разгледаме двете дела едновременно и тогава само се дръжте.
Съдията Уитбърг се видя на Уотсън добър. Сравнително млад мъж, нисичък, не прекалено пълен, гладко обръснат и с умно лице, той изглеждаше наистина много симпатичен. Това добро впечатление се подсилваше от усмихнатите устни и бръчици от смях в ъглите на черните очи. Като го гледаше и проучваше, Уотсън се почувствува почти сигурен, че предвижданията на стария му приятел са погрешни.
Ала Уотсън щеше скоро да разбере. Патци Хоран и двама от сателитите му дадоха под клетва невероятно множество лъжливи показания. Уотсън нямаше да повярва, ако то не беше станало пред него. Те отрекоха съществуването на четиримата други мъже. А от двамата, които дадоха показания, единият твърдеше, че бил в кухнята и станал свидетел на