Защо ми каза, че бил додо, тази изчезнала птица? Защо ме нападна така подло?
И по този начин Сол Уитбърг получи пространен урок по изкуството на лъжесвидетелството. Често от високото си място беше изслушвал със снизхождение лъжесвидетелствата в полицейския съд при разглеждане на скалъпени дела, но сега за първи път лъжесвидетелството беше насочено против него и той не седеше на председателското място със съдебните пристави, полицейските палки и затворническите килии зад гърба си.
— Ваша светлост — възкликна той, — никога не съм чувал такъв куп лъжи, изтърсени от такъв безочлив лъжец… Уотсън скочи на крака.
— Аз протестирам, ваша светлост! Вие сте този, ваша светлост, който Ще реши, кое е истина и кое лъжа. Свидетелят е призован да даде показания за случилите се действителни събития. Личното му мнение за общи положения и за мене нямат абсолютно никакво отношение към делото.
Съдията се почеса по главата и флегматично се помъчи да се възмути.
— Забележката е съвършено правилна — реши той. — Аз съм изненадан от вас, господин Уитбърг, след като твърдите, че сте съдия и сте добре запознат с приложението на законите, да се провините в такова противоправно държане. Вашето поведение, господине, и вашите похвати ми напомнят поведението и похватите на един клеветник. Това е прост случай на насилие с телесна повреда. Ние тука трябва да установим кой е нанесъл първия удар и вашите преценки за личните качества на господин Уотсън не ни интересуват. Продължете показанията си.
Сол Уитбърг щеше да захапе от яд разбитите си и подути устни, ако не го боляха толкова много. Но се сдържа и даде прости и правдиви показания.
— Ваша светлост — каза Уотсън, — бих ви предложил да го запитате какво е правил в моите владения.
— Прекрасен въпрос. Какво сте правили вие, господине, във владенията на господин Уотсън?
— Аз не знаех, че това са негови владения.
— Това е нарушение на границите ми, ваша светлост — възкликна Уотсън. -т: Предупрежденията са сложени на видни места.
— Не съм видял никакви предупреждения — възрази Сол Уитбърг.
— Аз съм ги виждал лично — сопна му се съдията. — Те личат много добре. И аз бих ви предупредил, господине, че ако извъртате истината по такива дребни въпроси, може да хвърлите сянка на съмнение върху по-важни за вас изказвания. Защо сте ударили господин Уотсън?
— Ваша светлост, както вече изложих, аз не съм нанесъл нито един удар.
Съдията погледна разбития и подпухнал лик на Картър Уотсън и гневно се обърна към Сол Уитбърг.
— Погледнете бузата на този човек! — кресна той. — Ако не сте му нанесли удар, защо ще бъде така обезобразен и наранен?
— Както ви изложих…
— Внимавайте! — предупреди го съдията.
— Ще внимавам, ваша светлост. Ще ви изложа чистата истина. Той сам се удари с камък. Той се удари с два различни камъка.
— Може ли да се допусне, че един човек, кой да е човек, който не е невменяем, ще си нанесе такива рани и ще продължава да си ги нанася, като удря меките и чувствителни части на лицето си с камък? — запита Картър Уотсън.
— Това звучи като приказка за малки деца — беше преценката на съдията. — Господин Уитбърг, да не сте били пиян?
— Не, ваша светлост.
— Никога ли не пиете?
— Само понякога.
Съдията посрещна този отговор с проникновено дълбокомислен вид.
Уотсън се възползува от случая да намигне на Сол Уит , но този претърпял толкова неправди господин не можеше да види нищо смешно в положението.
— Много особен случай, много особен случай — заяви съдията, когато започна да чете присъдата си. — Показанията на двете страни са диаметрално противоположни. Няма други свидетели, освен двамата ответници. Всеки от тях твърди, че другият е извършил нападението и за мен не остава законен начин да открия истината. Но аз си имам свое лично мнение, господин Уитбърг, и бих ви препоръчал занапред да не навлизате във владенията на господин Уотсън и да се въздържате от посещения на тази част на страната.
— Това е оскърбление! — изтръгна се от Сол Уитбърг.
— Седнете, господине! — с гърмовен глас му заповяда съдията. — Ако прекъснете съда по този начин още веднъж, ще ви глобя за неуважение на съда. И ви предупреждавам, ще ви наложа тежка глоба… Вие, който сам сте съдия, би трябвало да бъдете запознат с учтивостта и достойнството, поддържани в съдилищата. Сега ще ви прочета присъдата си. В съдопроизводството съществува правилото, че всяко съмнение е в полза на подсъдимия. Както казах, и повтарям, за мене няма законен начин да установя кой е нанесъл първия удар. Ето защо, и за голямо мое съжаление… — тука той се позапря и