Помощникът на енорийския свещеник кашляше до посиняване, но напразно. С трудност си поемаше дъх, но и това не му помогна да събуди някакво съчувствие. Сега в църквата отново всички места са свободни, а параклисът е пред разширение, защото всяка неделя е претъпкан от народ!
Най-прочута и най-уважавана сред енориашите е старата дама, която се е заселила тук много преди името ни да е било записано в кръщелните регистри. Енорията ни се намира в едно от предградията и тя живее в най-хубавата и най-слънчева нейна част, на една приятна уличка. Къщата й, нейна собственост, и всичко в нея, освен самата стара дама, която през последните десет години се е състарила съвсем мъничко, изглежда точно така, както и когато е бил жив мъжът й. Малката гостна, която тя обикновено използва като дневна, е образец за идеален ред. Върху килима има постлано небелено ленено платно, рамките на огледалото и картините са прилежно обвити с жълт муселин, масата стои винаги покрита, освен когато се налага повърхността й да бъде лъсната с терпентин и восък — нещо, което се прави редовно всяка сутрин в девет часа и половина, а джунджурийките наоколо си стоят подредени по един и същи начин. По-голямата част са подаръци от малките момиченца, които живеят с родителите си на същата улица, но някои от тях, като например двата старинни часовника (които никога не показват едно и също време, тъй като единият вечно изостава с четвърт час, а другият избързва точно с толкова), портретчето на принцеса Шарлота и принц Леополд (Принцеса Шарлота и принц Леополд — дъщерята на английския крал Джордж IV и нейният съпруг.) в кралската ложа на Друри Лейн Тиътър, както и други неща от този род, старата дама си ги има от дълги години. През лятото тя седи тук, до прозореца, с очила на носа и чевръсто шие нещо. Щом ви види да се задавате по стълбите и ако сте някой от нейните любимци, старата дама ще се втурне да отвори външната врата още преди да сте почукали и понеже сигурно ще се чувствувате изморен от ходенето в жегата, първо ще ви накара да изпиете две чашки шери, след което ще ви позволи да говорите. Ако се отбиете по вечерно време, ще я заварите сърдечна, но малко по-сериозна от друг път, с разтворена Библия на масата пред нея, от която Сара, не по-малко прилежна и методична от своята господарка, всяка вечер чете на глас по една-две глави.
Старата дама рядко приема гости, освен малките момиченца, за които споменахме. Всяко едно от тях си има определен ден, в който пие чай с нея в дома й, и очаква този ден с трепет като най-големия празник в живота си. Най-далечното й гостуване е през една къща от нейната в двете посоки и когато тръгне да пие чай там, Сара изтичва преди нея и почуква два пъти, за да не би господарката й да настине, докато чака пред вратата. Старата дама винаги държи да се реваншира за визитите и когато покани мистър и мисис Някои-си и мистър и мисис Еди-кои-си, двете със Сара избърсват чайника, най-красивия сервиз, а също и дъската за „Папеса Йоана“ („Принцеса Йоана“ — специално разчертана дъска за игра на карти.) и най-тържествено приемат гостите в дневната. Тя има неколцина роднини, но те са пръснати из различните краища на страната, така че ги вижда много рядко. Има и един син в Индия, за когото винаги казва, че е много хубаво момче, в профил така прилича на горкия си баща от портрета върху шкафа, но после добавя, като поклаща тъжно глава, че й е донесъл много мъка и даже веднъж едва не разбил сърцето й, ала бог й помогнал да се съвземе и тя повече не желае да говори за него. Взела е под свое покровителство много бедняци и всяка събота, на връщане от пазар, заварва преддверието претъпкано със стари мъже и жени, като на същински официален прием, които чакат да получат седмичната си парична помощ. Името й неизменно стои начело на всички благотворителни списъци и тя е най-щедрата дарителка на Дружеството за разпределение на въглища и супа през зимата. За инсталирането на орган в енорийската църква даде двадесет лири и първата неделя, когато децата пяха под звуците на неговата музика, тя така се развълнува, че се наложи прислужницата да я изведе на въздух. Влизането на старата дама в църква в неделя е винаги повод за раздвижване в страничните редици, придружено от всеобщо ставане на крака от страна на бедните хора, които й се кланят непрестанно, докато прислужницата я настанява на обичайния й ред, прави й дълбок поклон и затваря вратичката й. Същата церемония се повтаря и на излизане от църква; тогава тя тръгва към къщи заедно със семейството, живеещо през една врата, и през целия път говори за прочетената проповед, след като както винаги е подхванала разговора с въпрос към най-малкото от момчетата откъде е бил текстът.