— Сигурен съм — отвърна Джим. — От шестнайсет години насам сънувам кошмари. Нима това не ви стига? Защо се появявате сега? Защо се занимавате с мен?
За миг Вини изглеждаше озадачен, сетне се усмихна.
— Защото не сме свършили с тебе, приятел. Трябва да те очистим.
— Но къде бяхте… досега? — попита младият мъж.
Момчето сви устни.
— За това не ви бива да говорите. Загряваш ли?
— Заровили са те в дупката, нали, Вини? В гробището „Милфорд“. Пуснали са те в дълбоката дупка и…
— Млъкни!
Момчето скочи на крака, бюрото се преобърна и падна на пътеката между чиновете.
— Няма да ви е лесно — промълви Джим. — Няма да ви се дам.
— Ще те убием, морук. Скоро ще паднеш в гроба, за който говориш.
— Махай се!
— Може би и милата ти женичка ще те придружи.
— Мръсен негодник, само да я докоснеш… — Той сляпо се втурна напред, изплашен и ужасен от споменаването на Сали.
Вини се ухили и тръгна към вратата.
— Хич да не ти пука, иначе ще попаднеш на боклука. — Той се изкикоти на собственото си остроумие.
— Ако направиш нещо на жена ми, ще те убия!
Момчето се усмихна още по-широко.
— Да ме убиеш? Господи, мислех, че си го разбрал: аз вече съм мъртъв.
Сетне си тръгна. Дълго време стъпките му отекваха по коридора.
— Какво четеш, скъпи?
Джим й показа книгата, озаглавена „Призоваване на духове“.
— Ама че гадост. — Тя отново се обърна към огледалото и поправи прическата си.
— Вземи такси на връщане — посъветва я Джим.
— Няма смисъл. Освен това разходката е полезна за фигурата ми…
— Някакъв тип нападнал една от моите ученички на „Съмър Стрийт“ — излъга Джим. — Предполага се, че е опит за изнасилване.
— Така ли? Как се казва момичето?
— Даян Сноу — Джим назова напосоки някакво име. — Вярвам й, защото е уравновесено момиче. Ще вземеш такси, нали?
— Добре — отвърна Сали. Спря до стола му, коленичи, обгърна с длани лицето му и го погледна в очите.
— Какво ти е, Джим?
— Нищо.
— Познавам те, случило се е нещо.
— Ще се справя и сам.
— Има ли нещо общо с… брат ти?
Младият мъж се вцепени от ужас, сякаш го лъхна леден ’вятър.
— Защо мислиш така?
— Снощи викаше името му в съня си. Стенеше и викаше: „Уейн! Уейн! Бягай, Уейн!“ — Не се притеснявай. Не се е случило нищо особено.
Но бе точно обратното и двамата го знаеха. Джим замислено се втренчи във вратата, която се затвори след жена му.
Мистър Нел се обади в осем и четвърт.
— Не трябва да се страхуваш от тези момчета, Джим — всичките са мъртви.
— Така ли? — попита младият мъж. Докато говореше, постави показалеца си в книгата, за да отбележи мястото, докъдето бе стигнал.
— Катастрофирали с кола шест месеца след смъртта на брат ти. Някакво ченге ги преследвало — всъщност дори го познавам, казва се Франк Саймън и сега работи при Сикорски. Сигурно изкарва повече пари.
— Казахте, че катастрофирали?
— Да. Колата им се движела с над сто и петдесет километра в час — излетяла от пътя и се блъснала в електрически стълб. Когато прекъснали тока и измъкнали момчетата отвътре, те били доста добре изпечени.
Джим затвори очи.
— Видяхте ли полицейския рапорт?
— Да, прочетох го.
— Има ли някакво описание на колата?
— Да — червен форд седан, модел 1954, с надпис „змийски очи“ върху едната врата.
— Имали са още един съучастник, мистър Нел. Не знам името му, но прякорът му беше Изрусения.
— Трябва да е Чарли Спондър — уверено заяви старият полицай. — Спомням си как по едно време се опита да изруси косата си, но отделни кичури се оцветиха в бяло. Чарли реши да я боядиса в естествения й цвят, но кичурите останаха оранжеви.
— Знаете ли какво работи сега?
— Постъпи в армията през петдесет и осма, или през петдесет и девета, след като накара едно местно момиче да забременее.
— Как да се свържа с него?
— Майка му все още живее в Страдфорд — тя ще ти каже.
— Ще ми дадете ли адреса й?
— Не, Джими. Първо ще ми обясниш какво става.
— Не мога, мистър Нел. Ще ме помислите за луд.
— Все пак опитай.
— Не, не мога.
— Както искаш, синко.
— Бихте ли… — но връзката прекъсна.
— Мръсник! — възкликна Джим и тресна слушалката. В същия миг телефонът иззвъня и той отскочи назад като ужилен, сетне задъхан се втренчи в него. Телефонът иззвъня три, четири пъти. Джим се обади, заслуша се, сетне затвори очи.
Някакъв полицай го придружи до болницата, като караше пред него с пусната сирена. В отделението за спешни случаи ги посрещна млад мъж с щръкнали мустачки, подобни на четка за зъби, който ги изгледа с тъмните си, непроницаеми очи.