— Не искам да ставам прекалено сантиментален — припява той и й намигва, — но ти и Спъд сте невъзможна комбинация, Али. Винаги е било аз и ти — казва той и подава чашите. Али кипва, но се опитва да звучи небрежно:
— О, така ли, значи ще ме вкараш в играта, така ли?
— Кога съм се опитвал да направя подобно нещо с теб, Али? Винаги съм се отнасял към теб като с дама — хили се Сик Бой. Даян ме сръчква.
— Взел ли си кокаин?
— Само една малка линийка, за да не ме тормози повече — прошепвам неубедително през зъби.
— Определено е подействал — отбелязва тя язвително. Междувременно Сик Бой продължава да подбутва Али, а физиономията му е като на някоя марионетка.
— Не съм ли? Не съм ли?
— Само, защото знаеше, че щях да те пратя по дяволите — отвръща Али и повдига чашата си.
Тогава той казва с изопната неестествена усмивка:
— Ти така и не ми прости, че Лесли забременя от мен.
Али и аз направо не можем да повярваме на ушите си. Бебето на Лесли, Доун умря от ВСН17 преди години и тогава за пръв път го чухме да си признава, че бебето е било негово.
Той като че ли осъзнава, че е тръснал нещо кофти и по лицето му бързо преминава сянка на съжаление, преди да бъде заличена от жестока усмивка.
— О, да, Скрийл ми каза, че се е омъжила за някакъв аграр и се е отдала на семейния живот в идилията на покрайнините. Две деца. Все едно нашата дъщеря, нашата малка Доун никога не е съществувала — плюе той с отвращение.
— Така ли било? — срязва го Али. — За пръв път чувам от теб да признаеш, че изобщо е съществувало такова бебе! Ти се държеше с Лесли като с лайно!
— Тя си беше шибано лайно… Не можеше да се грижи за едно дете — отвръща Сик Бой, поклащайки глава.
На Али й увисва долната челюст, а аз се чудя какво да кажа. Сик Бой я поглежда, сякаш смята да й изнесе важен урок.
— И знаеш ли какво, Али, не искам да те обиждам, но и ти си същата. Ако останеш с Мърфи, социалните ще приберат детето ти, няма нищо по-сигурно от това. Разбира се, в случай, че малкият вече не е прилепил вируса…
— МАЙНАТА ТИ, ГАДНО КОПЕЛЕ! — изкрещява Алисън, лисвайки брендито си в лицето му. Той примигва и се избърсва с ръкава на ризата си. Тя се изправя над него със стиснати юмруци секунда-две и после се втурва към вратата, последвана от Даян. Едно от момичетата зад бара, тази която ни бе наляла брендитата, се приближава с кърпа към Сик Бой.
— Тя ще се върне — казва той и в гласа му почти се долавя тъга. После добавя с усмивка. — Тя работи за мен, а парите й трябват!
Саймън обръща на екс брендито. С някакъв неестествен ужас, от който ми се сгадява, чакам вратата да се отвори и да влезе Франко. Ситуацията е толкова трагична, че появата му сякаш е неизбежна. Страхувах се не за себе си, не и след толкова кока, а за Даян. Тоя шибан гъзолизец Форестър. Само появата му в Порт Съншайн бе достатъчна да настръхна. Бас държа че веднага се е юрнал да търси Бегби, за да снесе, че съм наблизо. После си мисля, че след като силите на Сик Бой са започнали да отслабват, то нищо чудно и с Франко да е станало същото. Представям си как забивам един право в носа на Франко, вкарвайки му го чак до мозъка.
Даян се връща сама.
— Тя хвана такси — обяснява Ди. — Искам да си ходя!
— Разбира се — отвръщам кратко. Поглеждам я и забелязвам, че не е толкова притеснена или ядосана, колкото отегчена и съм страшно впечатлен. Не трябваше да присъства на всичко това. Набързо скалъпвам извинение и се приготвяме да тръгнем. Сик Бой не възразява.
— Кажи на Ники да ми се обади — настоява, усмихвайки се той, зъбите му ярко белеят и някак изпъкват — озъбена карикатура на самия себе си.
Излизаме от пъба и се отправяме към Хънтър Скуеър, откъдето имаме такси. Пулсът ми е неловко ускорен от дрогата. Друсан съм и нищо няма да излезе от вечерта. Знам, че просто ще легна като дъска в леглото до нея или ще стоя да гледам тъпа телевизия цяла нощ у Гав, докато ме пусне.
Даян мълчи, но аз чак сега осъзнавам, че съм я прецакал. Нямам намерение да ми става навик. След известно време тишината започва да става неловка и съм принуден да я наруша.
— Извинявай, мила — казвам.
— Твоят приятел е мръсно копеле — отвръща тя.
Никога не я бях чувал да използва тази дума и от нейните уста звучи някак неуместно. Мамка му, явно остарявам. Тази дрога ме караше да се чувствам непобедим, сякаш през мен преминава железен прът. Прътът е още там, но сега той само подчертава състоянието на плътта около него: стара, провиснала, натежала но най-вече — смъртна.
Таксито минава покрай парка Медоуз и ми се привижда Бегби поне три пъти преди да стигнем до Толкрос.
17
Внезапна смърт на новороденото — cot death, Sudden Infant Death Syndrome — смърт на бебе, предизвикана от неизвестна причина. — Б.пр.