За по-малко от секунда страницата се изпълни с редове от данни, като най-отгоре пишеше: „Страница 1 от 32 000 000 резултата“. Погледът на Карл се плъзна надолу по екрана и мозъкът му започна да осмисля фактите. Всички описания на страната без изключение не вещаеха нищо добро.
Казунду бе най-малката суверенна страна на африканския континент. Площта й. беше малко над девет хиляди квадратни километра, което означаваше половината от площта на Уелс или на американския щат Ню Джърси. Общото й население се оценяваше на около четвърт милион, но това бе съвсем приблизително, понеже в страната никога не бе провеждано преброяване.
Това бе също така най-бедната от всички африкански държави с брутен вътрешен продукт от сто долара годишно на глава от населението. Карл тихо подсвирна.
— Всеки от тези нещастници прави по по-малко от десет долара месечно! Какво ли биха купили десет милиона долара там? — запита се той шепнешком. — Отговорът, скъпи приятели, е, че вероятно биха купили цялата проклета страна.
Карл продължи да преглежда информацията на екрана и така научи, че Казунду е разположена на северозападния бряг на езерото Танганика[13], подобно на кърлеж, впил се в слоноподобната маса на Демократична република Конго.
Езерото Танганика е огромно вътрешно море. То е едно от най-дългите и дълбоки езера на света, като дължината му от север на юг надвишава шестстотин и петдесет километра, а средната му широчина е около петдесет километра.
Казунду има брегова ивица от някакви си трийсет и пет километра. Риболовът и примитивното земеделие са единственият източник на приходи и възможност за прехрана.
Някога, в тъмната епоха на развиваната от арабите търговия с роби, страната представлявала важно звено във веригата търговски пунктове, която стигала на изток до бреговете на Индийския океан. Пленените във вътрешността на Конго роби били държани тук в заграждения, преди да бъдат транспортирани през езерото до Уджиджи и след това по-нататък до крайбрежието.
През 1680 година, в разгара на търговията с хора, султанът на Оман построил замък на висок скалист нос с изглед към езерото. В малката лагуна в основата на носа се сгушило пристанище, където кипяла търговия с роби.
Когато арабите били изтласкани от района на Великите африкански езера от европейските колонизатори и борещите се с тази търговия военни сили на Франция и Великобритания, върховният вожд на местното племе инхуту се бе пренесъл с целия си двор и харем в изоставения замък „Казунду“. И наследниците му повече не мръднали оттам.
Сегашният владетел на Казунду бил наследственият крал Джъстин Кикуу Тембо XII. На суахили името му означавало „Велик слон“. Снимката показваше впечатляващ с габаритите си мъж с печално изражение, проскубана сива брада и огромен корем, увиснал над къса мъжка пола от леопардови опашки. На главата си носеше тюрбан от леопардова кожа. Седеше на трон от слонски бивни. Беше заобиколен от многобройните си жени и петима въоръжени с автомати телохранители аскари.
Съдейки по многото осъдителни коментари в интернет, той управлявал малката държавица с твърда ръка, неизкушен от съвременни ексцентричности като парламенти и избори. Владетелите на съседните държави се отнасяли към него с дружелюбно безразличие. Никой от тях не проявявал ни най-малък интерес да отвоюва със сила нездравословната малка държава от ръцете на крал Джъстин. Баща му бил близък с угандийския генерал Иди Амин, както и пламенен почитател на зимбабвийския президент Роберт Мугабе.
Карл щракна с мишката върху колекцията снимки на кралството. Много от тях показваха гледки на езерото и обграждащата го плътна джунгла. Изображенията бяха изумително красиви, а панорамните изгледи към езерото просто спираха дъха. Но в тях имаше нещо диво и варварско. Белоглави орли кръжаха високо над безлюдни плажове, а ята от розови фламинго се носеха ниско над искрящите води.
Имаше и снимки на летището, построено от Южноафриканската въздушна компания с цел привличане на туристи, каквито така и не се бяха появили. Сградите вече бяха изоставени и безстопанствени, но минаващата успоредно на брега на езерото писта изглеждаше все още използваема.
Замъкът бе построен в индо-ислямски стил. Елегантни минарета се издигаха над страховити стени. Порталите бяха с извити арки, а прозорците — скрити зад резбовани дървени капаци.
Снимките от вътрешността на двореца показваха просторни високи помещения. Стените бяха покрити с гледжосани керамични плочки, оцветени във всички нюанси на синьото, започвайки от лазурно, през индиго до ултрамарин. Върху тях изкусно бяха изписани в черно с навързани една за друга арабски букви цитати от Корана.