В деня на освобождаването на Карл Банок в килията му слезе лично директорът Марко Мерковски, за да му стисне ръката и да му пожелае на добър път. След това самият Лукас Хелър го придружи до центъра за въдворяване, където той съблече затворническата си униформа, върна я, след което получи и се подписа за големите пакети, изпратени тук от шивачите му в Хюстън. В тях имаше ушит по поръчка костюм от мек сив вълнен плат, риза от ямайски памук, златни копчета за ръкавели с монограм, черна тясна вратовръзка с медальон от лазурит, широкопола кремава шапка „Стетсън“ и чифт каубойски ботуши с висок ток.
Лукас седна при Карл в затворническия автобус до портала, където го чакаше черна лимузина с униформен шофьор, наета онлайн. Лимузината откара Карл в климатизирана тишина до хотела „Четири сезона“ на Ламар Стрийт в Хюстън.
Администраторът на рецепцията го придружи до апартамента му. Карл му даде бакшиш от петдесетдоларова банкнота и поръча на румсървиса бутилка охладено шампанско „Дом Периньон“. Изпи чаша от шампанското и позвъни на портиера. Той се казваше Ханк и добре помнеше щедростта на Карл от едно време.
— Искам две момичета за компания тази нощ, Ханк.
— Разбира се, господин Банок — одобри идеята Ханк. — Както обикновено блондинка и чернокоса ли, сър?
— Имаш добра памет. Постарай се да са възможно най-млади, просто едва навършили законната възраст. Предупреди ги, че ще настоя да ми представят документ със снимка, удостоверяващ възрастта им.
***
Следващата седмица бе изключително натоварена, защото Карл възстановяваше малко по малко предишното си съществуване, възобновяваше старите си контакти и създаваше нови от списъка, който Джони Конго специално му бе приготвил.
Прекара първата сутрин с личния си банкер от хюстънската „Карсън Банк“ в реорганизиране и настройване на различните си сметки и инвестиционни портфейли.
След това прекара час в мразовитата за него атмосфера на юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ с главния попечител на „Семеен тръст Хенри Банок“.
Роналд Бънтър се държа с него като с опасен вид отровно земноводно и отговори на въпросите му само в рамките, разрешени от стриктната интерпретация на учредителния договор на тръста.
Роналд дойде на срещата, придружен от личната си помощничка — млада жена на име Джо Стенли. Тя беше привлекателна и изглеждаше крайно ефикасна, но беше малко старичка за специфичния вкус на Карл. Все пак той реши, че тя би могла да му помогне да получи по-изчерпателен и актуален преглед за делата на тръста от онова, което Бънтър бе готов доброволно да сподели.
На следващата сутрин той телефонира на Джо Стенли от апартамента си, за да я покани на вечеря. Беше решил да изследва докъде се простира нейното либидо и какъв е ефектът на неотразимия му чар върху него. Ако резултатът се окажеше отрицателен, тогава тя сигурно щеше да се поддаде на подкуп. Карл още не бе срещал човек, който да не реагира на нито един от тези два стимула.
Джо Стенли обаче отказа да приеме обаждането му и го притесни допълнително, като го прехвърли на Роналд Бънтър.
Карл затвори в мига, в който разпозна гласа на Рони.
Реши да отложи атаката си срещу семейния тръст за след освобождаването на Джони Конго.
Защото времето на Джони изтичаше.
Едно от имената в списъка с доверени контакти бе на човек с прозвището Кафявия алеутец[14].
— Алеутеца е млад, но умен и гаден. И има много връзки. Досега никога не ме е разочаровал. Може да се каже, че е най-добрият по целия Западен бряг — препоръчал го бе Джони и бе дал на Карл номера му за връзка.
В отговор на обаждането му Алеутеца долетя от Лос Анджелис и Карл го взе с кола от летището. По време на краткото пътуване до хотела, в който бе направил резервации, Карл научи достатъчно, за да се съгласи с преценката на Джони Конго за този човек.
Алеутеца се оказа един от водачите на чернокожа банда, известна под името „Ангелите на Маалик“. Бандата бе международна. Пипалата й се разпростираха извън Щатите, през океана, до всички големи градове на света, навсякъде, където сред населението имаше по-голямо мюсюлманско малцинство.
14
Идва от „Кафява алеутска“ — порода лисици, пренесена от Русия на Алеутските острови, които впоследствие започнали да бъдат наричани острови Фокс (от Fox (англ.) — лисица). — Б. пр.