— А Джони Конго?
— Няма никакво преувеличение в описанието ми за него — той си е точно такъв и в живота. Имам военното му кадрово досие, съдебните протоколи от процеса срещу него, мотивите за присъдата му, която е за няколко убийства. Повечето от тези документи са на флашката, която ти дадох вчера.
Алена „Мазерати“ със саудитска регистрация рязко се преустрои пред Хектор и го принуди да набие спирачки.
— Предлагам да се съсредоточиш върху трафика, за да се доберем живи и здрави до дома ти, Хектор.
— Чудесен съвет — призна той.
Хектор паркира на запазеното за него място пред входната врата на „Кръстопътя“ и отвори вратата със собствения си ключ, преди Стивън да успее да се качи от мазето.
— Ще бъдем в кабинета ми известно време — уведоми Хектор своя иконом. — Направи нужното да не бъдем безпокоени. Това включва и телефонните обаждания, ако обичаш.
В мига, в който Хектор я въведе в кабинета си, погледът на Джо се насочи към стената пред бюрото му.
Тя се закова на място, загледана натам. Той се бутна в нея, без да иска, и леко я хвана през хълбоците, за да я задържи.
— Какво има, Джо?
— Сменил си картината — тихо обясни тя.
Летния портрет на Хейзъл в житната нива го нямаше. На негово място висеше цветен пейзаж на Дейвид Хокней, изобразяващ английската провинция.
— Не ти ли харесва? За разлика от онзи Гоген долу, това е оригинал.
— Хейзъл я няма?
— Да, Хейзъл я няма. Трябваше да убеждавам Стивън. Той упорито не искаше да го прави.
— Но защо? — попита тя. — Защо си я махнал?
— Нека ти взема палтото — предложи той и й помогна да съблече норката. После я насочи към стола. — Нагласи се тук по-удобно, а аз ще донеса кафе. После ще ти обясня защо го направих.
Сложи чашата с кафе пред нея, но тя не я докосна. Заобиколи бюрото си и седна зад него с лице към нея. Вдигна собствената си чаша до устните си, но я върна на чинийката, преди да е отпил. Сплете пръсти и се облегна назад на въртящия се стол, като подпря брадичка с палци.
— Както ти е добре известно, Хейзъл я няма вече от доста дълго време — започна той и Джо кимна, без да сваля поглед от очите му. — Това, което не ти е известно, е, че тя ми беше оставила предсмъртно писмо. Писмото е дълго, но най-трогателен в него е последният му абзац. — Гласът му изневери и той леко се прокашля, преди да продължи: — Помня наизуст всяка дума. Сега ще ти го кажа, защото той пряко се отнася до нас. Мога ли да ти го изрецитирам, Джо?
Тя бавно кимна.
— Ако наистина искаш да го направиш.
— Ето какво ми е написала Хейзъл… „Не тъгувай много дълго след кончината ми. Спомняй си за мен с радост, но си намери друга спътница. Човек като теб просто не е създаден да живее като монах. Но се погрижи да бъде добра жена, защото иначе ще се върна и ще й отровя живота.“
Джо не каза нищо, но продължи да го гледа, без да мига. След малко изражението й омекна и тя тихо се разплака.
— Бедни, Хектор — прошепна. Все така, без да сваля поглед от него, отвори чантичката си, извади от нея хартиена кърпичка и попи очите си.
— Моля те, Джо, само не ме съжалявай! — каза й той. — Вече ми е писнало от това. Преминал съм през долината на сянката[15] и вече излизам отново на слънце, пак в щастливата страна на смеха и любовта. Имам Катрин Кайла и сега намерих…
Спря го вдигната й ръка.
— Моля те, Хектор, имам нужда да остана няколко минути сама. Изглеждам ужасно, когато плача. Покажи ми, ако обичаш, къде е банята, за да си поправя грима. — Той скочи с готовност на крака, но тя му се усмихна през сълзи: — Мисля, че вече започвам сама да се ориентирам тук — каза. — Изпий си кафето, а аз ще се върна след съвсем малко.
***
Когато се върна, беше възстановила самообладанието си напълно.
— Съжалявам за представлението, Хектор — извини се Джо. — Женски театър, предполагам, е последното, от което се нуждаеш сега. Обещавам ти повече да не се повтори.
— Не се извинявай, Джо. Това само доказва, че наистина си онова прекрасно, загрижено създание, което още в началото прецених, че ще се окажеш.
— Спри! — скара му се тя. — Отново се разсейваме и започваме да говорим за глупости. Стигнахме до Джони Конго… На другото ще се върнем по-късно.
— Добре… Съгласен съм, че и двамата трябва да се поуспокоим малко, за да не изтърси някой от нас нещо, за което после може да съжалява. Та… нека е Джони Конго. Последният ми въпрос бе откъде знаеш толкова подробности за него?
15
„Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото.” (Псалтир, 22:4).