— Полсън Стрийт номер 16 — измънка Петнистия.
— Вие двамата засега се справяте доста добре — похвали ги Хектор. — И какво използвахте, за да изпратите Чарли Бийн на оня свят? Нож ли беше?
— Не. Стик за голф.
— Че откъде намерихте стик за голф?
— В сак зад вратата на спалнята му.
— Уедж ли беше, или пети айрън[3]? Колко удара? — поинтересува се Хектор, но лицето на Пъпчивия остана безизразно. — Няма значение, само се пошегувах — успокои го той. — Кой ви плати за Чарли Бийн и кой насочи ДАГ към вас?
— Не си спомням.
Хектор безмилостно рязко дръпна кабела, а Пъпчивия изрева и по челото му изби нова пот.
— Помисли си, де! — подкани го Хектор.
— Един букмейкър… казва се Арън Хърбстайн. Приема залози за кучета на стадионите в Ромфорд и Съндърланд.
— Благодаря ти, Пъпко. И как Хърбстайн букмейкърът ви уреди рандевуто с ДАГ?
— Ранде… к’во? — видимо се озадачи Пъпчивия.
— Среща. Къде и как се срещнахте?
— Чакахме го пред станцията на метрото на „Брикстън“ в девет часа миналата неделя сутрин, а той мина с кола и ни взе.
— Каква кола?
— Черен форд.
— Видя ли номера?
— Че за к’во ми е?
— Защо не? — поинтересува се Хектор и Пъпчивия сви рамене.
— Ами сигурно беше открадната.
— Естествено. Значи, качихте се вие двамата на задната седалка на форда и погледнахте шофьора. Кажи ми сега какво видя.
— Видях чернокож със смешна маска — с готовност отговори Пъпчивия.
— Маска на Ричард Никсън?
— Нее… беше маска на Доли Партън.
— А как разбра тогава, че е чернокож?
— Нали му виждах тила. Беше си черен.
— Какво друго забеляза за него?
— Ами… беше музи.
— Музи ли? Това пък какво е?
— Мюсюлманин. Хаджия.
— И си разбрал това, като си му видял само тила?
— Нее, той имаше татус на Маалик.
— Какво е Маалик?
— Ангел. Музиангел. Има една банда, наричат се Маалик, защото мислят, че са воини на Аллах или някаква подобна дивотия. Татуират си знака и си въобразяват, че това ги прави голяма работа. Само че са си банда улични бойци, опитващи се да припечелят нещо като нас, останалите. Обикновено се бием с тях за територия. Само че този път имахме общ бизнес. Този маалик ни предложи пет бона, за да подпалим една голяма стара къща в полето.
— Моята къща — подчерта Хектор.
— Извинявай, шефе. Ако знаех, щях да му кажа да си завре петте бона дълбоко отзад — побърза да поясни Пъпчивия. — Знаех, че ни наема за работа, която той е приел да свърши. Така правят лайнарите маалик. Някой им възлага работа за десет бона, а те ни я предлагат за пет. Пълни лайнари, казвам ти.
— И ти прие работата?
— Вече съжалявам — измърмори разочаровано Пъпчивия. — Не знаех за теб и дъщеря ти. Но пет бона са си пари. Нямаш грижи за доста време. Този маалик ми каза, че къщата била на някакъв старец, който бил съвсем безвреден.
— И виж докъде те докара това… — Хектор дръпна два пъти кабела с всички сили. Пъпчивия изпищя, гласът му се пречупи и той започна да хленчи несвързано.
— Моля те, спри! Нали ти казвам всичко… Не го прави пак, моля те. — По бузите му се стичаха сълзи, провирайки се бавно между пъпките. Нямаше свободна ръка, за да ги избърше и те капеха по ризата му.
— Не, не си ми казал още всичко, Пъпко. Разкажи ми сега за татуировката на Маалик. Опиши ми я.
— На големина е колкото… колкото монета от десет пенса. Прилича на червей, който изпълзява от купчина лайна… всичко е навито едно в друго. Мисля, че е някакво музиписмо. Но не всички могат да я носят — тя е само за шефовете на отделните братства.
— В какъв цвят е?
— Различен за различните братства.
— А на твоя човек? Онзи, дето ти даде петте бона? Какъв беше неговият цвят?
— Нали е американец?
— По какво разбра?
— Първо, говореше с акцент на янки. На второ място, татуировката му беше червена. Бонзо и аз проверихме, преди да приемем поръчката. Червено означава калифорнийското братство.
— И какво го е довело на тази страна на Атлантика?
— Де да знам! Но трябва да беше един от техните „капо ди капо“, нещо като Роберт де Ниро, нали се сещаш?
— Не му ли знаеш името? — настоя Хектор, но Пъпчивия енергично поклати глава.
— Не! Това е всичко, което знам.
— И къде са петте хиляди лири, които ти дадоха за работата?
— Не са тук, не ги взех.
— Попитах те къде са, а не къде не са.
— Дадох ги на приятелката ми да ги пази.
3
Уедж, айрън — имена на стикове в голфа; уеджовете са с по-къса дръжка и по-масивна глава и се използват за изваждане на топчето от трудно място; айръните са с по-малки железни глави и се използват за изстрелване на топчето към дупката (те имат номера обикновено от 3 до 9). — Б. пр.