— Много малко за истинска утеха, опасявам се. Нашата мишена, изглежда, се оказва религиозен демагог, способен да възбуди емоциите на своите слушатели чрез пламенни проповеди. Някои от тях, а може би дори повечето, вярват, че той е Махди.
Двамата погледнаха Хектор със загриженост и безпокойство. Пади възкликна:
— В името на всичко свято, Хек! Нали не вярваш на тези дивотии?
— Не е важно в какво вярвам аз, скъпи ми Подриг[4]. Важно е онова, в която вярва огромното мнозинство. Вярата в идването на Месията се споделя от юдаизма, исляма и християнството. Единственото разминаване е в това кой ще бъде той и кога ще се появи, или дали вече не е идвал и си е отишъл. В конкретния случай Аазим Муктар се е утвърдил на най-святото за исляма място — рождения град на самия пророк Мохамед. Градът се охранява от огромен брой вярващи и благочестиви правоверни. Само истински вярващите в исляма могат да влизат в града. Иноверците ги заплашва смърт. Изглежда, огромен брой от същите тези хора сега фанатично вярват, че Аазим Муктар е и Махди. Те ще го защитават с цената на живота си и с голи ръце ще разкъсат на парчета дръзналия да повдигне дори пръст срещу него.
Той спря за малко и отпи нова глътка, за да събере мислите си.
— Първоначалното ми намерение беше да вляза в Мека, предрешен като поклонник, и скрит сред тълпата богомолци да слушам и наблюдавам Аазим. После, въз основа на видяното и чутото, да преценя вероятността той да е Звяра, продължаващ кръвната вражда. И ако се окаже действително невинен, смятах да го зарежа и да продължа да търся истинския ни враг. От друга страна, ако останат макар и минимални съмнения относно невинността му, смятах да го отвлечем и да го изправим на съд пред обвинителите му. Оказва се, че вариантът да го изведем оттам отпада. Това би било прекалено рисковано. Онзи град е капан за неверниците. Сега трябва да преценя доколко е вероятно да не е чак толкова невинен и ако балансът срещу него натежи, да го екзекутирам на място и оставя трупа му да гние в Мека.
— На твое място, Хектор, аз бих отишла там и просто бих го ликвидирала без всички тези главоболия, съмнения и вглеждания в себе си, което — ако ми бъде позволено да отбележа — изобщо не е в твоя стил — предложи мнението си Настя. — Защо да поемаме такъв риск, питам те аз със сълзи на очи? Ако го убиеш и впоследствие се окаже, че не е бил виновен и ликвидирането му е било грешка, тогава всички ние ще пролеем сълза на съжаление и ще му запалим по една свещ, но това поне ще означава, че на света не е останал вече нито един жив Типоо Тип. Което не е чак такава загуба според мен, нали?
— Напълно съм съгласен с теб, Цвете на моето сърце — усмихна й се с обич Пади. — Но ти знаеш, разбира се, че понякога Хектор може да бъде много глупав и крайно упорит.
— Той е мъж — сви рамене Настя и примирено въздъхна. — А всички мъже могат да бъдат много глупави и крайно упорити.
— Нази, ти знаеш с колко голяма обич… не, с какво дълбоко преклонение се отнасям към теб, но… — започна Хектор, ала тя го прекъсна с изпъшкване.
— Спести ми дивотиите, Хектор Крос. Искаш да се прокраднеш? Хубаво! Пади и аз ще приемем твоето решение… като винаги, впрочем. Но не ни обвинявай, ако Великият спасител извърти глава назад и те захапе за топките!
***
Изминаха още две денонощия, преди Хектор да бъде напълно сигурен, че са готови да извършат преместването от Лондон в Абу Зара. Малко след залез— слънце конвоят, състоящ се от два големи наети камиона, бе изпратен от дома в Белгрейвия до летище „Фарнсбъроу“, където боинг на „Банок Ойл“ вече очакваше пристигането на каргото.
4
Един от начините, по които се произнася в Ирландия името Padraig (еквивалент на английското Патрик); в северните части звукът „д“ се изпуска. — Б. пр.