— Имаш ли доверие на секретарката?
— Работила е години наред за Хейзъл. Не е възможно да е била тя. Бих се заклел, че е така!
— Но някой е знаел — твърдо заяви Тарик. — Защото това е единственото обяснение на случилото се.
— Не мислех логично — мрачно призна Хектор. — Прав си, разбира се. Някой трябва да е знаел. Трябваше веднага да се сетя. Остарявам ли вече, приятелю?
— Не, Хектор. Просто не си бил на себе си след смъртта на Хейзъл. Когато убиха моята Далия и бебето ни, аз бях като бясно куче в продължение на година. Отлично разбирам какво ти е било… Минал съм по този път преди теб.
— Когато се върна в Лондон, някой ще умре по ужасен начин — закани се Хектор.
— Само че преди това аз и ти трябва да отидем в Мека, за да проследим кървавата следа, която ни води натам. — Тарик сложи ръка върху ръката на Хектор. — Всяко нещо с времето си. Но накрая ще откриеш онзи, който ти е причинил това ужасно нещо. Усещам го със сърцето си. И бих искал да бъда с теб, когато го намериш.
Останаха да седят все така мълчаливо, а Хектор мислеше за връзката между тях, която се бе засилвала с годините. Усещаше, че платоничната обич на един мъж към друг е едно от възможно най-благородните изживявания.
Ето още един човек, на когото мога да доверя живота си, помисли си той с абсолютна увереност и му стана по-леко.
***
Когато шест дни по-късно двамата взеха препълнения полет от Дубай за Джеда, те бяха в превъзходна физическа форма, кожата на Хектор бе с тъмен слънчев загар, а брадата му беше черна и къдрава. Пътуваха с малко багаж, понеже не носеха със себе си нито оръжие, нито каквито и да било електронни устройства от рода на мобилни телефони. Бяха взели билетите си с включен обратен полет, паспортите и шепа смачкани и износени банкноти в чантички на колана, който все от тях носеше под робата. Основните тоалетни принадлежности и малкото дрехи бяха в малки стегнати вързопи.
Самолетът бе чартър за поклонници — древен витлов „Фокер“, базиран на спомагателно вътрешно летище. Климатикът бе немислим лукс и миризмата на немити тела в кабината бе такава, че очите се насълзяваха. Седалките бяха тесни и нетапицирани. Мястото за крака бе толкова малко, че коленете на Хектор се намираха под брадичката му. Детето на реда пред него се изпика на пода по време на излитането и струйката потече назад под краката на Хектор. Полетът продължи три часа, но му се сториха като трийсет.
След като минаха през паспортния контрол и другите летищни формалности в Джеда, наложи се да изчакат седем часа, преди да си намерят места за правостоящи в автобус на обществения транспорт с курс за Мека. Автобусът се повреди два пъти по пътя, така че стигна в Светия град доста след полунощ. Хотелът, резервиран от Тарик за двамата, се намираше далече от великолепните сгради от оцветен мрамор, разположени в централните райони на града. Той беше скрит в плетеницата от тесни криволичещи улички. Стаята се оказа споделена с други дванайсет поклонници. Но никакво хъркане и пърдене не можаха да задържат Хектор буден за дълго. Още преди съмване всички в стаята се размърдаха.
Хектор изчака реда си в единствения клозет с клекало, след което се изми, загребвайки студена вода с тас, вързан с верига към основата на умивалника. Облякоха чисти роби и слязоха на шумната и тясна улица, носейки скромните си лични вещи.
Закусиха със силно подправени кръгли питки чапатис, които си купиха от подвижна крайпътна сергия, а след това поеха по десетте километра до центъра на града.
Саудитското кралско семейство е вложило милиарди долари от петрола в това най-свещено за исляма място. В центъра му се намира внушително струпване от кули, куполи, минарета, сгради и площади, изградени от украсен със златни орнаменти мрамор. Всичко това заобикаля най-почитаната джамия в исляма, „Масджид ал— Харам”, и светинята Кааба[5], които били издигнати преди хиляда и четиристотин години от ръката на самия пророк. Всеки истински мюсюлманин се обръща с лице към тези паметници по време на петте си молитви всеки ден.
Само в Мека има още стотици не толкова почитани джамии, много от които са от езическите времена. Аазим Муктар проповядваше именно в една от тези по-незначителни джамии. Тя се казваше „Масджид ибн Бааз“ и се намираше в западната периферия на квартала Азизия. Отвън изглеждаше съвсем съвременна, но Тарик увери Хектор, че е на над хиляда години и широко почитана от голям брой известни духовници, които се молят и проповядват в прилежащия й район.
5
Кааба (ар.) — букв. „високо място, обкръжено с почит и уважение“, правоъгълна постройка с размери 13x9 м (вътре), височина 12 м, чиито таван и покрив са от тик, покрит с неръждаема стомана, а стените са от черен метеоритен камък, шлифован отвътре. Съгласно исляма сушата се е образувала, разпростирайки се от Кааба в четирите посоки на света. — Б. пр.