Навлязоха в обществения парк, намиращ се от другата страна на улицата срещу джамията. „Паркът“ представляваше десет-петнайсет декара гола, изгоряла от слънцето земя, но стотици поклонници вече се бяха събрали тук и чакаха да посетят джамията отсреща и да участват в дур, обедната молитва.
Тарик отведе Хектор до леко издигната могила в центъра на парка, където растеше гъст шубрак от бодливата пустинна еуфорбия. Клекнаха там един до друг в кафявата трева до групите чакащи богомолци. Разделиха си обяда, състоящ се от хумус[6] и фалафел[7], загърнати в замесен без квас хляб. След това пиха от обща бутилка студен мътен чай, който Тарик бе купил от крайпътна сергия. Тарик внимателно избърса гърлото на бутилката в полата на робата си, преди да я подаде на Хектор.
Докато се хранеха, Тарик посочи простиращата се пред тях зона за атаката и Хектор я огледа с окото на снайперист.
— Реших, че двамата с теб можем да заемем позиция сред онези храсти. — Тарик посочи с брадичка еуфорбията. — Достатъчно гъсти са, за да ни скрият заедно с оръжието. Рано сутрин тук идват много малко хора. Към шест часа сутринта Аазим Муктар излиза от дома си в неговия комплекс на около четиристотин метра по-нагоре по пътя — посочи той сградата с плосък покрив. — Върви откъм далечната страна на пътя, заобиколен от голям брой негови последователи.
— Ще мога ли го различа сред толкова хора? Определено не бих искал да прахосвам първия изстрел за грешен човек.
— Ще го видиш днес. Видиш ли го веднъж, ще го запомниш за цял живот. Той изпъква във всяка тълпа — увери го Тарик.
— Ще е подвижна цел — продължи да размишлява на глас Хектор, но Тарик не се съгласи.
— Ако си търпелив, не е задължително да бъде така. По пътя го обсаждат най-различни просители. Те лягат пред него и го молят за благословията му, а други му протягат болните си деца, за да ги докосне и излекува. Той не отказва на никого и спира за всекиго. Така че целта ще бъде неподвижна и лесна за човек като теб. — Тарик погледна през рамо. — След като Аазим Муктар падне, ще настане голяма суматоха и в хаоса за теб няма да е проблем да оставиш карабината и да се измъкнеш през задния портал на градината. Насреща има автобусна спирка, а по улицата непрестанно се движат триколесни тук-тук таксита. Някое от тях веднага ще те качи.
— Това ми е ясно. Ехото от изстрела ще се отрази от високите сгради на отсрещната страна на улицата. Никой няма да може да каже със сигурност откъде се е стреляло. Това ще ми даде добър аванс от време за измъкване.
— Нека не избързваме. Всичко това ще се случи, след като видиш и чуеш Аазим Муктар днес и решиш дали той е Звяра, разпоредил Хейзъл да бъде убита — тихо каза Тарик, защото наблизо до тях клечаха много непознати.
— Къде ли е Аазим Муктар в този момент? — попита Хектор. — Ти спомена, че идвал всяка сутрин много рано в джамията.
— Той идва рано всеки ден в шест часа, като часовник. Остава там цял ден. Провежда молитвите пет пъти дневно, както се изисква съгласно втория Стълб на исляма — обясни Тарик. — Проповядва два пъти — веднъж след обедната молитва дур и после след вечерната молитва иша. А след нея, към девет вечерта, се прибира у дома при семейството си. Много от последователите му вървят с него.
— Значи сега трябва да е в джамията?
— Със сигурност е там. — Тарик погледна часовника си. — Четиридесет минути след пладне е, значи сме улучили подходящ момент. Можем да изчакаме тук и да си починем.
Слънцето разпръскваше топлина, а шепотът на гласовете в тълпата около него бе приспивен и Хектор задряма. Внезапно се стресна. Не беше сигурен колко време е спал и бързо се огледа. Тарик го нямаше. Разтревожи се, но тогава го видя — Тарик идваше срещу него, като лавираше между групичките поклонници, разпръснати по прашната земя.
— Къде беше? — попита Хектор, когато Тарик клекна до него.
— Там — посочи му той обществената тоалетна до входа на парка. — Ходих да пусна една вода.
— Трябваше да ми кажеш — нервира се Хектор. Бяха в бърлогата на Звяра. Трябваше да могат да разчитат един на друг през всичкото време — това беше основен принцип.
— Съжалявам, ти спеше. — Тарик видимо се засегна от забележката, но си я заслужаваше. Хектор овладя раздразнението си. Може би беше прекалено чувствителен. Пък и той носеше в равна степен вина — не трябваше да заспива. Тарик седна до него и Хектор докосна леко рамото му в знак на помирение.
Малко по-късно от минарето на джамията в основата на хълма прозвуча острия напевен призив на мюезина за молитва. Тарик незабавно се изправи.
6
Хумус — гъста паста от размачкан нахут, тахан, лимонов сок и чесън, която се разстила върху питка. — Б. пр.
7
Фалафел — добре изпържени топки от смлян нахут, бакла или и двете; традиционна арабска храна, която се консумира загърната в джоб от питка, подправена с туршия или лют сос. — Б. пр.