— Благодаря ви, сър. Звучи страхотно. Но без месо, ако може. Вегетарианец съм.
— Яйца и сирене?
— И двете стават.
За около час Дейв отпечата десетина снимки, снети от видеоклиповете на Вики, и Хектор ги отнесе в библиотеката, където Яф току-що бе довършил плато с домати, сирене и мармайтови[8] сандвичи, и вече бе преминал на твърдо сверените яйца и купичката чипс. Той скочи на крака в мига, в който Хектор влезе пак в библиотеката.
— Това са най-добрите сандвичи, които съм ял, откакто майка ми почина преди десет години и аз хванах улицата.
— Според Хектор той не беше повече от двайсет и пет годишен, значи трудният живот го бе споходил още в детска възраст.
— А баща ти? — поинтересува се той, а Яф се усмихна тъжно.
— Изобщо не съм го виждал. Мисля, че и майка ми не знаеше много повече за него. Може би съм един от онези късметлии, които имат само една майка, но двайсет и пет възможни бащи. Просто не знам…
Хектор се усмихна на жестоката самоирония и му подаде снимките.
— Разгледай ги и ми кажи какво мислиш. Но ми направи услуга и седни, моля те. Така ме изнервяш, Яф.
Младежът седна на ръба на стола с лице към Хектор и започна да прелиства снимките, разглеждайки всяка от тях много внимателно.
— Предполагам, обърнал си внимание на татуировката му? — подсказа Хектор.
— Да, това е гангстерски символ на Маалик. Изглежда е от важните. — Накрая той вдигна поглед към Хектор и каза: — Съжалявам, сър. Не познавам този човек, но ми се струва, че е от онези, които правят лошите новини. — Видя разочарованието на Хектор и побърза да добави: — Но не се безпокойте, сър. Ако се появи на сто километра до Лондон, аз ще го открия. Имам много очи на улицата, които ще следят за него. Дайте ми номер на мобилен телефон, на който да мога бързо да се свържа с вас. Типове като този се движат бързо, все едно са истински тигрови акули.
— Ако го засечеш, позвъни ми на този номер — каза Хектор, отиде до бюрото си и надраска номера си на празна картичка. — Ще ме откриеш където и да се намирам. Поискай разговора да бъде за моя сметка. — И подаде картичката на Яф.
После придружи госта си до входната врата, видя го да се качва на скутер BW125 и да запърпорва надолу по улицата.
Вероятно повече няма да се срещнем… макар че знае ли човек, помисли си той и се опита да извади младежа от мислите си. Но през следващите няколко дни той неизменно присъстваше в тях, дори когато Хектор се опитваше да се съсредоточи върху четенето на документацията, наследена от Хейзъл.
„Това е едно объркано общество, в което банкерите вземат премии от десетки милиони, а добрите деца не могат да си намерят работа, поради което гният по улиците и стават лоши — каза си той. — Назрява криза и кой знае какво ще стане след това…“
Това го подсети за Катрин Кайла и го накара да се замисли какво ли й е приготвила съдбата в бъдещия й живот. Изведнъж болезнено осъзна колко много му липсва тя и отчаяно пожела да я види пак. Затова няколко дни по-късно взе Пади, Настя и Дейв Имбис, и всички отлетяха с „Емирейтс“ за Абу Зара.
***
— Ние бяхме добричко малко момиченце, тате. И откакто те няма, качихме почти половин килограм… — Сестра Бони сложи Катрин в ръцете му в мига, в който той влезе във фоайето на мезонета в „Сийскейп“. — Но тате ни липсваше много, нали, малката?
Ухото на Хектор не бе свикнало на нюансите на подобна детегледаческа реч, затова той не беше много сигурен кой точно на кого липсва, но се надяваше да не е така, както звучеше от устата на Бони.
Пристигането му съвпадна с часа на храненето й от бутилката и слагането й да спи в легълцето. На следващата сутрин той сам я сложи в модерната версия на „кенгуру“ — пашкул, изработен от найлонови въжета върху алуминиева рамка, проектиран ергономично да защитава и обгръща бебето. Дейв Имбис бе намерил високотехнологичното изделие някъде и му го бе донесъл. Когато го пристегнеше на гърдите си, Хектор можеше да гледа Катрин в лицето, докато сам бягаше. А можеше да я носи и обратно, на гръб, и тогава Катрин можеше да гледа през рамото му.
Взе я на петнайсеткилометров крос по плажа. Люлеенето, изглежда, й допадаше, или поне не протестира на глас. Предпочете да спи през цялото време и се събуди едва когато се прибраха у дома, с апетит на малко лъвче. Беше пропуснала едно хранене, което сестра Бони не пропусна да обяви пред света с гръмовен и откровено неодобрителен глас.
Малко по малко дните постепенно влязоха в спокойна, но не неприятна рутина. Пади и Настя имаха собствен апартамент в Абу Зара Сити. Те продължаваха да работят в централата на „Кросбоу“, намираща се в същата сграда, така че минаваха дни, без да се срещнат. Това обаче не пречеше на Пади да звъни на Хектор всеки ден, за да обсъдят развитието на нещата, не че ставаше нещо особено или „нещата“ бяха важни.
8
Мармайт (англ.) — тъмнокафява солена паста, екстракт от мая; използва се като овкусител на суши, но може да се маже тънко на филия — типична британска храна. — Б. пр.