– Всички ще си идат. Ще ги изпратя с рози и бонбонки на възглавниците. Сега плъзни към мен оръжието си?
– Ще се… опитам – измърмори Кърт едваедва.
Той се наклони наляво, удари пистолета си в пода, сякаш го е изпуснал, и го потърка в метала, за да звучи като че ли се плъзга и спира.
След това се превъртя бързо към другата страна на тунела. Прозвучаха три изстрела, а куршумите отскочиха от мястото, където бе лежал преди малко.
– Съжалявам, господин Остин – каза Андрас отегчено. – Но ти нямам никакво доверие.
И тогава още няколко изстрела разтърсиха тунела. Цевта просветваше в мъглата като мълния в облаци. Сиянието бе твърде разсеяно, за да укаже позицията на Андрас, но Кърт забеляза нещо друго. Не видя как летят самите куршуми, но видя, че създават миниатюрни ударни вълни в гъстата ледена мъгла.
Стреля осем пъти в мъглата и когато спря, предпазителят на пистолета се заключи в отворена позиция, пълнителят бе празен.
Тишината, която последва, беше мъчителна. Кърт се взираше в мъглата и се чудеше, надяваше се, да е уцелил.
Андрас не бе паднал или Кърт не го беше чул. Нито пък откри стрелба.
Кърт започна да се тревожи и провери какви амуниции са му останали. В другия пълнител бе останал само един патрон.
Дръпна назад затвора и пъхна патрона. Оръжието изщрака, последният куршум беше в цевта.
Найсетне чу движение в ледената мъгла. Звучеше сякаш пияница се тътри по тротоар – бавно се появи неясна, призрачна форма. Андрас куцаше и влачеше крак.
Държеше бойна пушка, бе притиснал приклада под мишница, а дулото сочеше към пода и Кърт Остин. От устата на Андрас течеше кръв, явно бе прострелян в дробовете. Лицето му бе покрито с кръвта, която се стичаше от дълбока рана над челото му. За секунда Кърт си помисли, че Андрас ще падне, но той се задържа.
Очите му горяха трескаво, като на безумец. Приличаше на човек, който е изумен от факта, че се е оказал уязвим. Спря на няколко метра от Кърт и се втренчи в него през кърватата си маска. Беше изумен, че въпреки всичко Кърт се е отървал без драскотина.
Кърт си имаше своя дилема. Беше му останал само един патрон, не бе сигурен дали ще успее да довърши Андрас с него, трябваше да стреля в главата. А щом стреляше, Андрас щеше да отвърне с пушката и да го разкъса от толкова близко разстояние.
Положението изглеждаше без изход.
Кърт се надигна от пода и се изправи. Деляха ги само няколко метра, оръжията им бяха насочени. Кърт стискаше беретата с дясната си ръка, а с лявата напипа ножа в джоба си. Същият нож, който си разменяха вече три пъти. Не можеше да го отвори, но все пак щеше да го използва.
Хвърли ножа към Андрас, който го хвана ловко и се усмихна.
– Да не ни свършиха патроните, господин Остин? Жалко, че не можа да отвориш ножа, преди да го хвърлиш. – Вече по-уверен, Андрас тръгна бавно напред. Вдигна пушката и се приготви да стреля.
Кърт го изчака да се приближи, прицели се бързо и стреля в тръбата с течен азот над него. Течността се изстреля навън под високо налягане и заля дясната страна на тялото на Андрас, като шурна върху ръката и пушката му.
Пушката падна и се строши на пода, а Андрас се запрепъва назад и се удари в стената на тунела. Гледаше с недоумение към ръката си, дланта и пръстите, които се начупваха на хиляди парченца като кристална ваза, паднала от рафта. Писъкът заседна в гърлото му.
След секунди азотът започна да изпълва тунела. Покри Андрас изцяло и тялото му заприлича на леден блок. После азотът започна да пълзи по тунела към Кърт, той хукна към люка и се хвана за стълбата.
Ледената мъгла го последва като морска пяна, но той се изкачваше с всички сили и успя да стигне до изхода на шахтата.
Затръшна капака и го затвори. Щом го залости добре, легна по гръб и се отпусна за пръв път от безброй часове.
След минута, само след минута, стана пак на крака и затърси Катерина. Откри я да стои до едно стълбище, сякаш чакаше да стане чудо.
– Как си? – попита я.
Тя се обърна, погледна го и лицето ѝ засия като облак под слънце.
– О, Кърт! Вече колко много пъти те мисля за мъртъв?
– За щастие мъртвият е Андрас.
Усмивката ѝ се разшири в смесица от съмнение и радост.
– Сигурен ли си? Кърт кимна.
– Видях го с очите си как се разпадна на парченца.
Кърт и Катерина стигнаха до същото стълбище, по което Кърт бе слязъл тук преди часове. Той погледна нагоре. Нямаше начин Катерина да изкачи осем нива.
– Има ли друг изход? – попита той. Тя кимна.
– Насам – и го поведе покрай стълбището.
След двайсетина метра стигнаха до друга врата. Кърт я отвори и се озоваха пред басейн, до металния пристан имаше три подводници. Две от тях подозрително много приличаха на XP-4, която бе спасил преди седмица. Имаше и една доста по-голяма, вероятно Автобусът.