Кърт забеляза, че към двете страни на подобната на XP-4 са закачени торпеда, като понтони.
До тях се издигаше осемнайсетметровата моторна яхта, на която Катерина бе държана като затворница.
– Ето оттук дойдохме – каза тя.
Кърт погледна към контролния панел на вратата.
– Над ватерлинията ли сме? – попита той. Тя кимна.
Той натисна един превключвател, но не се случи нищо. Все още нямаше захранване. Откри един лост и го завъртя. Подобно на шпил колело започна да се върти, докато вратата се спускаше от силата на гравитацията.
След секунди Кърт и Катерина вече бяха в една от подводниците, подобни на XP-4, и се движеха към мрака на нощта.
Андрас беше мъртъв, подаването на високо напрежение бе преустановено, а течният азот изпълваше тунела на ускорителя. Кърт предполагаше, че се е доказал като истински гремлин, но все още бе останало нещо за уреждане.
Той обърна малката подводница и описа кръг до кърмата на кораба.
Изстреля двете торпеда към витлата на кораба и кормилната система.
Експлозията беше ослепителна. Почти веднага след това Кърт видя как килватерът се превръща в истинска каша. Витлата бяха напълно унищожени и водата заливаше най-долната палуба.
Самият кораб нямаше да потъне. Торпедата бяха относително малки, а съд с размерите на „Оникс” можеше да поеме огромни количества вода, преди да потъне. При тези повреди на кърмата това нямаше да се случи, но пък и нямаше да могат да идат никъде. Нито в Русия, нито в Китай, нито в друга неприятелска държава.
Щом свърши и тази работа, Кърт обърна подводницата и започна да се отдалечава от кораба. Пред следващите часове двамата се бориха със съня, но скоро след зазоряване един военен хеликоптер ги забеляза, спусна се и ги прибра.
Кърт попита за новини.
Медикът му разказа за паниката във Вашингтон, но че нищо не се е случило. Кърт попита за Сиера Леоне и узна, че с конструкциите до брега е свършено. Бяха дадени жертви, но заплахата бе елиминирана. Кърт попита дали не са чули и за мистериозни катастрофи на руски реактивни самолети, и със задоволство разбра, че няма такива.
Продължи да разпитва за отвлечените учени, когато лекарят вдигна ръка.
– Ще се оправите – каза той, – но сега трябва да замълчите.
Кърт разбра.
Погледна към Катерина, докато прелитаха над димящия корпус на „Оникс”, който сега гъмжеше от американски морски пехотинци. Оттам извиха на запад и започнаха деветдесетминутното пътуване към фрегатата, от която бе излетял хеликоптерът.
След като научи новините, за първи път от седмици Кърт почувства покой. Това усещане, изтощението и ритмичното пърпорене на перките на хеликоптера го успокояваха и приспиваха. Той затвори очи и се унесе.
Е П И Л О Г
В деня след инцидента светът като че ли се въртеше малко по-бавно. Ситуацията в Сиера Леоне бе стабилизирана с помощта на мироопазващи сили от ООН и войници от Африканския съюз. Много политически затворници бяха освободени, включително и братът на Джема Гаранд, който сега бе помолен да състави коалиционно правителство.
Отвлечените учени бяха открити и върнати в родните си страни. Неколцина от тях бяха ранени, но само един бе мъртъв. Най-много жертви бяха дадени от американските сили, атакували региона. Трийсет и един човека – мъже и жени от „Мемфис” бяха мъртви или безследно изчезнали. Единайсет авиатори от флота – пилоти и радисти – бяха убити. Но тяхната саможертва и усилията на цивилните от НАМПД бяха предотвратили огромно бедствие.
Във Вашингтон не бе загинал никой. Имаше десетина автомобилни катастрофи, няколкостотин ранени, но хората бяха останали относително спокойни в усилията си да се доберат до безопасно прикритие.
Кърт се беше върнал в Щатите и се възстановяваше. Гледаше новините по телевизията и с нетърпение чакаше посещенията на Джо Дзавала, семейство Траут и Дърк Пит. Джо часове наред му разказваше за приключенията си с екипажа на ИЛ-76 в Танжер. Пол и Гамей имаха свои истории за разказване, но не така забавни, а от онези, с които хората се гордеят. Кърт забеляза, че постоянно се държат за ръце.
Дърк Пит поздрави всички за добре свършената работа и започна да изрежда щетите – „Баракуда”, ултралеките самолети, пораженията по футболния стадион, юридическите проблеми с клуб „Белия раджа” в Сингапур, и нещо за някакъв липсващ леопард.