– Три… две… едно… старт!
Кърт натисна „Ентър” и се задейства малка помпа, която започна да прехвърля гориво от задната в предната горивна камера. От това шумът на двигателя стана по-силен и по-нисък. Нямаше нужда резервоарите на подводницата да се пълнят с вода, за да започне гмуркането. „Баракуда” продължи да се движи със същата скорост, но заедно с това започна да се потапя и всъщност ускоряваше, докато се гмуркаше.
Наоколо притъмня. Тъмносиньо замени аквамарина. Някъде горе цареше красив слънчев ден, а тук ги притискаха хиляди тонове морска вода под огромно налягане.
– Как се справяме? – попита Кърт.
– Шест километра и половина до външния маркер – отвърна Джо.
– Ами другите участници?
Състезанието беше за време, подводниците стартираха на десетминутни интервали, за да има дистанция между тях, но Кърт и Джо вече бяха задминали една от стартиралите преди тях. Някъде напред мяркаха и друг съперник. Въпрос на малко време беше да задминат и него
– Може да ги изблъскаме, ако ни излязат на пътя – предложи Джо.
– Това да не ти е НАСКАР – отвърна Кърт. – Предполагам, че ще доведе до отнемане на точки.
Кърт поддържаше „Баракуда” в точния курс, а Джо започна да пише нещо на клавиатурата зад него.
– Според телеметрията – започна Джо – ХР-4 е на осемстотин метра пред нас. Ще видим опашните ѝ светлини след около десет минути.
Това беше добре. Следващата промяна в дълбочината беше след седем минути. Щяха да стигнат до четирийсет и пет метра, да минат над подводна скала и да продължат покрай върха на подводно плато – което някога е било подводно базалтово поле.
– По-лесно и по-забавно е да задминаваш хората, когато могат да видят, че го правиш – отбеляза Кърт.
След седем минути той започна да издига „Баракуда”, минаха над скалата и се установиха на четирийсет и пет метра. След миг радиото изпращя.
– …имаме елект… еми… батерии… системи… не функц… Накъсаният, нискочестотен сигнал беше неразбираем. Но в ума на Кърт звънна аларма.
– Чу ли това?
– Но не го разбрах – отвърна Джо. – Някой май има проблеми.
Кърт притихна. Всички подводници бяха екипирани с нискочестотно радио, което на теория можеше да достигне до плаващите буйове по трасето и сигналът да бъде ретранслиран до рефера и спасителните лодки, разположени по маршрута. Но сигналът беше твърде слаб и Кърт не знаеше кой предава.
– Не казаха ли „електрически проблеми”?
– Така ми се стори – отвърна Джо.
– Отговори!
След миг Джо вече предаваше:
– До подводницата, която докладва за проблеми. Съобщението е неразбираемо. Моля, повторете!
Секундите течаха, а отговор не идваше. Кърт усещаше, че приближава опасност. За да направят подводниците по-бързи, повечето участници разчитаха на нови експериментални технологии. Някои дори използваха литиево-йонни батерии, които, макар и рядко, можеха да предизвикат пожар. Други пък имаха експериментални електрически двигатели и дори корпуси от тънки полимери.
– До подводницата, която докладва за проблеми – повтори Джо. – Тук е „Баракуда”. Моля, повторете съобщението! Ние ще го ретранслираме към повърхността.
Кърт видя пред тях верижка от мехурчета, вероятно от ХР- 4. Съвсем беше забравил за нея и сега се носеше право към опашката ѝ. Изви „Баракуда” наляво и тогава забеляза нещо странно – верижката мехурчета се извиваше надолу и надясно. Това нямаше никакъв смисъл, освен ако…
– Предавали са от ХР-4!
– Сигурен ли си?
– Провери джипиеса.
Кърт изчака, докато Джо превключи екраните.
– Точно над тях сме.
– Но не ги виждам никъде – каза Кърт. Джо се върна при радиото.
– ХР-4, приемате ли? Вие ли докладвахте за проблеми?
Чу се кратък шум от статично електричество, после нищо.
– Ще ги изгубим, ако завием – каза Джо.
Кърт обмисли това. Правилата бяха категорични.
– Забрави за състезанието – каза той и направи десен завой, като намали скоростта и ръчно пое дълбочинния контрол. Пусна прожекторите и затърси следата от мехурчета.
– От какво е изградена ХР-4? – попита той. Джо познаваше съперниците много по-добре от него.
– Стоманена е, като нас – отвърна Джо.
– Може да използвам магнитометъра, за да я открия. Толкова много стомана трябва да се отчете дори от разстояние.
Кърт забеляза следата от мехурчета. Зави, за да я последва – тя се извиваше и спускаше. Зад него Джо включи магнитометъра.
– Нещо не е наред – каза той, докато боравеше с уреда.